Пепел от цигара

Стана, запали цигара и се взря в разпилените снимки.

От пожълтелите фотоси го гледаха образите на познати и приятели, съхранени в съзнанието му точно по този начин.

Неузнаваеми към момента, но така близки на хартията.

Годините на буйна младост стискаха с всичка сила снимките, сякаш се бореха с неумолимото време.

Подсмихна се, издърпа още една цигара от кутията и отпи глътка кафе.

Русото момиче в стилна рокля позираше само и единствено за него.

Отмести поглед и видя как дългите коси прикриваха гримасите на група кльощави младежи, обединени от рок музиката. За някои тя остана начин на живот, за други - моментно увлечение, а за трети - просто хоби.

Машинално поднесе пламъка към поредния свитък тютюн, а очите шареха из оживелите спомени.

Един фас от препълнения пепелник падна и остави съскаща следа. Миг по-късно черно петно се открои в летния пейзаж, и зае мястото на момчешката фигура.

Съдбата ли се намеси или не, никой не може да каже, но въпросното момче отдавна го нямаше.

Петното се превърна в дупка, а пепелта около него придаваше странен ореол.

Пресегна се и прекъсна огнения път, запазвайки остатъка от спомена.

Засега беше победил, но един ден пепелта щеше да заличи всичко.