Пеперудата
- Откъде идваш? – попитах пеперудата. Беше кацнала на клонче с разцъфнал пролетен цвят и ме гледаше с лъскавите си черни очички. Не чаках отговор – нали насекомите са същества без разум, лишени от дар слово.
- Откъде ли? – стресна ме с тъничкото си гласче пеперудата. Продължаваше да ме разглежда любопитно. Потръпнах от изненада. – Идвам от най-прекрасното място на земята.
- Ама ти говориш ли наистина? Нали не си въобразявам? Пеперудите не могат да говорят.
- Говорят. Само че единствено пред онези, които искат и могат да ги чуят. Отдавна те наблюдавах, вече мислех аз първа да те заговоря. – прошепна ми тя.
- Та... къде е това място? – заекнах аз. Още не можех да повярвам, почти сигурна бях, че халюцинирам.
- Ами, много далеч оттук. Не знам да има по-хубаво място, а аз съм била почти навсякъде.
- И кое толкова му е прекрасното? – прекъснах я аз. - Знаеш какъв е светът. Всяко място изглежда хубаво в началото, поне докато не откриеш, че е като всяко друго. И че там цари същият х ...