Чичо Булут натовари самарите на каруцата и потегли към пазара В петъчни дни,селото се оживяваше. Жителите му излагаха за продан произведени от тях плодове, мед, сладко от смокини или боровинки, зрял фасул, дървени хавани за подправки, мънистени гердани и гривни и др. Всеки от тях опитваше да надвика останалите, така че да привлече повече клиенти.
При чичо Булут се спираха по-възрастните и само тези, които имаха в дворовете си товарни животни. Той им затягаше някой повреден самар или им продаваше нов, като през цялото време свирукаше с уста стара турска песен. На всички песни, които знаеше бе научил и внучката си Гьокче. Минаха десетина години, откакто дъщеря му Нермин си беше отишла от пневмония и се наложи той предаде знанията си за живота на Гьокче.
Момичето скоро щеше да навърши седемнадесет години. Умна бе, добросърдечна, но физически не порасна. Лекар от града рече на Булут, че тя страда от рядка болест, която забавя скоростта на растежа. Булут искаше да сбъдне мечтата на девойкат ...