Apr 23, 2014, 10:14 PM

Песента на канарчетата 

  Prose » Narratives
546 0 1
3 min reading
- Моята баня е най-хубавата на света - обяви Ванко Тенекеджията и вдигна чаша за наздравица.
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се облегна на плота и източи врат към масата да чува по-добре.
- Първоначално помислих, че си въобразявам. Спирам душа, птичата песен продължава. Пускам водата, пак я чувам. Красота – довърши Тенекеджията.
Тази пролет той се видя с малко скътани пари и реши да направи баня до гаража си, където изчукваше автомобили. На жена си каза, че ще прави само мивка, да има къде да си измие поне ръцете. Работата на един майстор е мръсна, непрекъснато е в чернилка до лактите. Пък и клиентите, докато покажат какво искат, се омазват до уши.
Това бе претекстът. Истинското му желание обаче бе друго. След работа да си вземе един душ и да се отправи към „Свирката”, без жената да му опява на главата. И след като изгра ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Кръшков All rights reserved.

Random works
: ??:??