Пещерата...Някои се страхували от нея, а други съвсем смело тръгвали на път. Някои се отказвали при първата трудност, а други продължавали, въпреки всичко. Някои откривали все повече и повече, а други виждали само мрак...Но само една крачка напред можела да ги отведе до нови хоризонти.

  Един ден, имало човек, който решил да предприеме това пътешествие. Изминали дни, докато най-после стигнал. В началото се поколебал, но после с плахи крачки започнал да навлиза в тъмнината. Продължавал да върви, ала такъв страх го бил обзел, че при най-малкия шум подскачал и се оглеждал нервно. Стигнал до пропаст. Той толкова се страхувал, че решил, че е безнадеждно да премине по-нататък. Постоял в отчаяние, докато не чул някакъв шум. Тогава се скрил зад един камък и не помръднал. Когато шумът спрял да се чува, той лекичко надникнал и видял светлина. Тя идвала от една пукнатина в скала след пропастта. Но той си казал, че няма смисъл да продължава, понеже можело да загуби живота си. 

  Върнал се от пещерата и разказал на всички колко тъмно и страшно било в нея. Повечето се изплашили, ала един от тях, въпреки всичко, решил да тръгне на път.

  Вървял и той няколко дни...Влязъл в пещерата. Минал по същия път, обаче не видял никъде пропаст, нито чул някакви шумове. Стигнал до едни камъни, през които било почти невъзможно да се мине, но той не се отказал. Опитвал по всякакви начини да ги помръдне, ала неуспешно. Скоро видял същата тази светлина. Зарадвал се и решил да пробва пак. Този път с повече усилия успял да помръдне няколко камъка и да се промъкне между тях. Продължил нататък и попаднал в пълен мрак, но не спирал да върви. Не след дълго се препънал в нещо на земята и паднал. Ударил се доста тежко, видял какво го било спънало. Това било камъче, по-необикновено. То блещукало в бяло и озарявало тъмнината. Човекът го взел със себе си, като през цялото време му осветявало пътя. 

  И така, след време, му се сторило, че най-после е стигнал до изхода, само че тъкмо като си мислел, че това е края, пред него се появила стена. Чудел се какво да прави. Обърнал се назад и някак си се сетил за всичко, през което е преминал, и си казал, че не може да се откаже сега. Не знаел как да се справи със стената, но чувствал, че ще успее. Обикалял, търсил...Изведнъж усетил, че нещо го ударило по главата. Погледнал нагоре и що да види, имало врата. А на земята-паднал ключ. Чудел се как ще стигне до тази врата, обаче видял, че има някакъв шанс да успее и започнал да се катери. Не успявал първите няколко пъти, но сякаш, с времето започвало да му се получава. Даже се случило нещо невероятно. Усетил как му поникват крила, от слънчева светлина, които го издигали все по-нагоре и нагоре. Докато най-после не стигнал вратата. Отключил и...Що да види... Пред него се разкрила най-прекрасната гледка...Такава, каквото всеки би си представил. И всеки би я видял по различен начин. Човекът бил удивен и си казал, че всичко това си е заслужавало. Останал там, не знаел колко време е минало, но продължил да върви. 

  След време обаче видял и друга пещера. Всъщност, цялото това красиво място било пълно с пещери. Само че той не ги приемал като нещо страшно, а като възможност да достига до нови и нови прекрасни места. Колкото повече откривал и изминавал, толкова повече виждал и разбирал. Той не спирал да върви, а светлината винаги го съпътствала...

  А какво станало с онзи първия пътешественик? Е, не знаем дали е решил отново да тръгне на път до тази пещера, дали се е престрашил, докъде е стигнал.

  Много хора опитвали. Някои се връщали тъжни и разочаровани, понеже мислели, че пещерата няма край, а и е изпълнена с трудности и страшни премеждия. Други пък успявали, ала се отказвали да влизат пак в останали пещери, може би защото мислели, че ще е по-трудно и страшно...Но имало и такива, които последвали пътя на смелия, борбен човек или след време събирали кураж, и опитвали пак.

  Едно е сигурно, за всеки пещерите са различни, както и гледките, които вижда. За всеки трудностите са различни, както и местата, до които стига. 

И всеки има своя път...