Не виждам добре без очила – с пет диоптъра късогледство съм. И никога не свалям цайсите. Чувствам се като гола без тях. Е, в банята ги махам, нали трябва да си измия лицето. Но в морето като влизам – не. Няма да знам накъде да тръгна, за да изляза после на брега.
Това лято като всички, които живеем в провинцията – нали Хемингуей го е рекъл: „Всичко, което е далече от морето, е провинция“, и ние с Коцето отпрашихме към родното Черноморие.
Намерихме си сравнително евтина квартира във Варна, близо до Морската градина. И каталясали от път и изнервени от задръстванията по магистралата, метнахме багажа в стаята и побързахме да се доберем до плажа.
Опънахме хавлиите на първото свободно пространство, което се разкри пред очите ни. Беше събота и пясъкът беше плътно претъпкан с опънати тела, суматоха от пъстри чадъри, щъкащи с пояси малчугани и подвикващи по тях майки и татковци.
Две щедро татуирани девойки и бодибилдиран младеж скриваха морския пейзаж пред очите ни. Но беше лято, беше горещо, а ...