Мелсе засмя и късата ù черна коса щръкна още по-шантаво във всички посоки, защото най-неочаквано нечии ръце весело я разрошиха...
- О-о-о!! Децата!!
- Кока-колите дойдоха! - засмяха се всички и забърбориха с новодошлите на масата тийнейджъри...
Те винаги идваха в най-неподходящото време и връщаха на земята всеки, който точно в този момент си мислеше, че животът върви обратно по течението на реката... Но нали си бяха тяхното лично, вечно, постоянно присъствие, не можеха да им се сърдят. Напротив. Бяха доволни, че все още синовете им ги търсеха и онази глупава тийнейджърска непоносимост между деца и родители, не беше настъпила
- Измислихте ли къде ще ходим през уикенда? - полюбопитстваха младежите..
- Тъкмо сега решавахме - доуточни Велена. - Вие какво? Ще вечеряте ли с нас или вече сте яли? По една кока-кола ?
- За мен едни панирани крилца с кока-кола!
- За мен пилешки хапки с кола.
- Аз ще взема един пълнен кашкавал с кола
- Аз искам шкембе и виенски шницел с кока-кола..
- Десертът после!
- Ние ще седнем на съседната маса
- А! Я колко сте бързи! Сядайте и си поръчайте сами! -
- Не! Ще седнем на вашата маса. С вас е винаги забавно... - промениха решението си внезапно четиримата и под току-що наболите мустачки разцъфнаха четири младежки усмивки...
- Та какво ще правим утре?
- Дали пък съвсем спонтанно да не отидем на пикник?
- Може! Някъде на зелено...
- И на рекичка...
- С огънче...
- И ще си направим шишове...
- Трррябва да намерррим някой мъж да ни сготви и да забавлява децата...
- Какви деца, я виж колко са пораснали... Щом могат така да поръчват, вече са самостоятелни!!!
- Все едно, трябва да почерррпим от авангарррдния опит на братята-мъже за ходенето на пикник..
- По-скоро да се изгубим някъде по пътя и каквото намерим. А? Да захвърлим картата за пътя...
- Без GPRS?!
- Ахъ! И ще стигнем до под кррривата кррруша... Тррррябва ни водичка, слънчице, огънче и...
- Има ли налични бащи?
- Нашият е в чужбина. Лекува си депресията, породена от кризата, с екскурзия в Нова Зеландия.
- Ей! Много го е засегнала кризата... Да не е на кредит в Нова Зеландия?
- Да... няма паррри кеш. И се е депррресирал. Така че го отписваме...
- Нашият замина още по обед на лов, с дружинката...
- Дамм... На лов за кошути с разклонени рогца...
- За нашия няма да говорим. Той е в неизвестност от три години... хи-хи-хи!!
- И четвъррртият баща не е налице. И наопаки не е е. Замина за морррето с клиенти. Бизнес-срреща. Всеки уикенд на бизнес срррещи на дурранкулашкото езеррро, лов на диви патици...
- Е! Ясно е, че този вариант отпада... И все пак някой трябва да напали огъня...
- Все ще навием някой...
- За кво са ни мъже?!
- Не мъже, а един мъж... Да ни заведе на някое интеррресно място, дето не сме ходили досега. И да ни забавлява… Да напали огъня. Да напарррви шашлика... Да...
- А-а-а... така може...
- Даре! Ти си супер!!! - засмя се Мони..
- Ок... тогава! Сутринта ще направим списък и ще напазаррруваме...
- Спонтанноооооо... Утре в 10.00 на кафе...
- Да! Ако станем след купона тази вечеррр... Нали ще метнем едни зарррове...
- Ами да! Купонът е у нас... Има ли желаещи?
- Ние! – обадиха се в един глас тийнейджърите и всички се разсмяха.
- Тогава хапвайте бързо и изчезвайте да подготвите терена...
- И не вадете заровете за барбут, а тези за генерал...
- Да си поръчаме направо пици в къщи? Или китайско?
- Отлична идея. Можете да се оправите сами, нали?
- Определено! Чао!
Групата тийнейджъри се отдалечи със скоростта на светлината, а дебатите за утрешния излет продължиха. Не е лесно да живееш като мъж. Излизаш все навън и се храниш по кръчмите. Обсъждаш важни проблеми и вземаш трудни решения, свързани с бъдещи забавления и пътувания. После трябва да ги осъществяваш. На това отгоре нито жената, нито децата се съобразяват с теб. Самофинансираш всички операции. И ако в края на краищата потеглиш на път, трябва да се оправяш с посоките и непознатите местности... А после да намериш и пътя за обратно връщане. Трябва да палиш огън и да готвиш сам. Но така, че после никой да не разбере какво можеш, защото ако вкъщи те усетят, че умееш да миеш прозорци и да изхвърляш боклука си сам, че можеш да готвиш и да пазаруваш, че можеш сам да си охлаждаш мастиката... ще затънеш до уши и после: „Сбогом, Свобода!”
- Казват, че само мъж, дето е бил с циганка, може да пали огън в гората... Иначе не се получавало...
- Да-ам! И били много горещи!!
- Горещи я! Много горещи. После не се знае какво си пипнал... - засмя се Мел. Помислù! Човек има постоянна телесна температура. Когато тя се повиши, това е белег за инфекция... защитна реакция на организма. Ректалната температура е по-висока само с половин градус. Всичко горещо е наистина горещо! Пàри! Кой ли ви налива тези глупости в главите...
- Не са глупости... трудно се пали огън на открито...
- Тогава ни трябва човек, който пали - без циганка...
- И какво? Да пуснем обява. Малък харем търси мъж със специални умения. Неангажиращо. Само за уикенда...
- Аха... харем!!... ама без екстри...
- Ти пък... Как така без екстри? Ще го возим, ще го храним, ще го забавляваме... Ще го научим да връзва трънски мичел... и да бере гъби и горски ягоди... Това не са ли екстри?
- Хи-хи-хи... ще падна от смях... Какъв "Мичел"?
В това време до масата се приближи сервитьорката и поиска последните поръчки...
Четирите се спогледаха и решението на проблема изплува, без да бъде дълго търсено. Последните поръчки бяха дадени и накрая Мони добави:
- И добавете една голяма отлежала за готвача към нашата сметка. Много ни хареса храната. Бихме искали да му благодарим лично още веднъж.
Едва ли някоя от дамите не умееше да готви. Но мъжкият вариант на забавление в "петъчния лов" изискваше точно тези умения да бъдат показвани само в определени моменти и всички спазваха това изискване. А да намериш мъж с професия готвач си беше направо космично попадение. Снимка на далечна мъглявина с телескопа Хъбъл при добро космично време.
- Добър вечер! - учтиво и почти незабележимо до масата вече се беше приближил готвачът.
Вече не носеше шапка и беше най-обикновен некосмичен мъж. Малко след това сервитьорката донесе едно голямо красиво блюдо със специалитета на ресторанта. Всички бяха преяли, но уханието на това ястие можеше да се усети отдалеч и явно звучеше като подадена ръка за бъдещо приятелство.
Скоро стана ясно, че да се ходи на пикник в такава компания е приятно. "Ловът" можеше да започне от утре... Всъщност май вече бяха уловили жертвата си. Някога в далечното минало, за да се прехранват по-лесно с лов, хората нападали набелязаната жертва вкупом. Доубивали я заедно и така оцелявали. Идеята за пикник с харем и останалия антураж се понрави на набелязаната жертва. Дори тя взе да се усмихва най-лъчезарно. Колко е глупаво да си поставен в подобна роля и дори да не подозираш. Колко безпомощна е жертвата в обкръжението на ловния "спец-отряд". Каква красива бъдеща смърт. Дай, Боже, всекиму!
Петъчната вечер отиваше към своя достоен и логичен край: купонът у Мони. Набелязаната цел за другия ден беше изпълнена на 50 %. Оставаше да бъде реализирана докрай с едно малко пътуване някъде сред природата. Да бъде уловен един красив ден от последните оставащи за годината. Последното зелено мероприятие с дъх на огън и смях...
Децата, вече поотраснали тийнейджъри, имаха собствени занимания, но все още им беше инетерсно да наблюдават как големите се веселят. Всъщност, без да подозират, те бяха под зорките очи на своите „родителници”. Така че, всички приветстваха формулата 3 в 1: забавление, природа и контрол. Дори да се забавляват като мъжете, жените си остават винаги и преди всичко майки и децата са все покрай тях...
Но какво ще стане с „лова” през утрешния ден? Ловът е много интересно занимание не само за мъже, но и за жени. Петък е. Готови ли сте за лов?
© Нели Господинова All rights reserved.
Събирай, че петък иде пак
Страник,
сподели! От опит глава не боли