Пианото и токчетата
Кофти е да живееш до пианист. По неволя ставаш слушател на музика, която в най-общия случай не ти е любима. Дори и да си ценител на класическата музика вероятността да попаднеш на добър пианист е изключително малка, а дори и да ти се случи щастието да попаднеш на такъв се налага да изтърпиш всичките му опити в научаването или на разработването на дадено произведение докато стане гениален. Уви, когато това се случи ти вече не можеш да оцениш този млад творец, защото от известно време имаш странното усещане, че знаеш произведението по-добре от самия него. Да живееш с пианист също не е кой знае колко приятно. Истината е, че ние сме доста странни птици, които разбират света по различин начин, а той от своя страна отвръща с неразбиране и пренебрежение. Често сме мълчаливи и видимо спокойни хора, които се оказват затворени в себе си невротици, които тихо се душат в емоция и тайно мечтаят за светлината оглеждаща се в пианото и тишината, която с трепет слуша неговата песен, ...