Пиесата

   Неделя е. Седмият ден. Навън роси и улиците са пусти. Идеално време за разходка. Навсякъде са разлепени афиши:

Искате ли да бъдете актьор?

Елате в театър "Светлина"!

Там ще играете в пиесата

"Страшният съд"

Честно казано изгарях от любопитство. Вече бях пред театъра. Отворих масивната, дървена врата. Пред мен имаше червен килим и цареше гробна тишина. Изкачих стълбите и влязох в залата. Тъмнина. Сцената, осветена от един прожектор. В кръга му стоеше трикрако столче и бюро.

- Елате на сцената!

Гласът сякаш идваше от всяко кътче в тъмнината. Трудно намерих пътя, но се качих и застанах в осветеното пространство.

- Единствено аз ли съм кандидат да бъда актьор?

- Защо, трябва ви публика ли?

По високоговорителите се разнесе шум от кашляне, тих говор и скърцане на седалки.

- Така добре ли е?

- Не! Нямам нужда от фалшива публика!

- Публиката е винаги фалшива.

- Прав сте, къде е сценарият, по който ще играя?

- Няма сценарий.

- А, други актьори в пиесата?

- Няма други актьори.

- Значи е моноспектакъл с монолог.

- Нито е моноспектакъл, нито има монолог. Нали говорите с мен.

- Не знаех, че пиесата вече е започнала и второто действащо лице е "Гласът".

- Започна разбира се и то от момента, в който отворихте вратата на "Театъра".

- Добрее... Значи, заглавието е "Страшният съд", но къде е Бог и кой ще играе Неговата роля?

- Никой.

- Тогава, Никой съди ме!

- Всъщност ти вече си осъден.

- Браво!!! Ето това е бърз съдебен процес. Явно е по взаимно съгласие.

- При Страшния съд няма взаимно съгласие, докато осъденият не изслуша аргументите.

- Слушам, но къде е моят адвокат, къде е защитникът ми?

- Той те защити преди повече от две хиляди години.

- Така излиза, че делото е предрешено.

- И да, и не.

- Ще ме съдят, как съм живял или защото съм живял?

- И двете.

- А присъдата знае ли се?

- Да, разбира се.

- Каква е?

- Виновен по всички обвинения.

Залата ехтеше от бурни ръкопляскания, дори чувах възторжените викове "Бис".

- Би ли махнал публиката!

- Нали ти питаше за нея.

- Смятах, че е нормален атрибут за дадена пиеса, но тази е предварителен запис с предварителна режисура.

- Ами то винаги е така.

- Мога ли да попитам за обвиненията? За какво съм виновен?

- Обвинение Едно- Живял сте, не спазвайки основното правило "Да си щастлив във всеки миг от живота си, защото затова ти е даден" . Второ...

- Момент, момент! Излиза, че и в нещастието трябва да съм щастлив, защото съм жив?

- Разбира се!

- Значи нещастието е мое творение?

- Да, защото твоето нещастие е само в твоята мисъл. По принцип е част от пътя ти на тази земя, а този път е определен, като щастие, че си жив.

- Убийствена логика, нещо като параграф 22. Щастлив, нещастен, трябва да си щастлив. Давай, второто обвинение.

- Обвинение Две- Разсмиваш Бог, защото си правил планове за бъдещето, като под разсмиване да се разбира обида.

- И каква вина имам в това, че го разсмивам и защо да е обида. За мен най-голямото щастие е да заспя с мисълта, че ще има утре и това утре ще е изпълнено с щастие. Не мисля, че щастието е само в днес и сега, защото то не винаги е щастие. Нима Господ смята, че бъдещето трябва да се определя само от Него. Та нали бъдещето са мечтите ни. Трябва ли да приемем Бог в себе си и да бъдем единствено послушни и вярващи загубили своята самоличност?

- Да, защото сте хора и правите грешки. Разбира се имате свободата да ги правите, но в Денят на Страшния съд те се отчитат.

- Един вид профилактика срещу грешки е да оставиш бъдещето си на Бог. Добре, давай три...Всъщност искам да те питам, кое е грешка? Защото в Библията чета, че някои от най-големите грешници стоят до Него, защото са се покаяли искрено и те са най-тачени, като най-свидни чеда.

- Да, защото са осъзнали грешките си и са се покаяли.

Изведнъж прожекторът угасна и настана абсолютна тишина.

Сигурно енергото спряха тока.

Не знаех, къде е пътя, за да сляза от сцената. Порових в джоба си и намерих кибрит. Запалих клечката... Сцената я нямаше, нямаше го театъра. Просто бях аз и пламъчето, там в безкрая.