Вървя бавно и си мисля, че съм напълно откачила! Как е възможно да вярвам на подобни неща...
Виждам знамената отдалеч, величествени и горди...Три броя са - на страната, на града и на европейския съюз. Какво ли ще ме чака под тях? Гадателката бе категорична - Съдбата ми ме очаква точно под три знамена. Всъщност бяха единствените знамена в града, та нямаше как да сбъркам място.
Вече виждам края на улицата, но под знамената нямаше нищо необичайно. Е, какво да има! Усмихнах се и продължих напред. Улицата не беше широка, от дясно имаше заведение със сини стъкла и голям супермаркет. От лявата страна, тази със знамената, бяха зелени площи и малък павилион за вестници пред тях. Забързах се, но съдбата не ме чакаше там. Дори нищо не ме чакаше! Там стоеше единствено някакъв мъж в инвалидна количка. Въздъхнах звучно, но все пак реших да почакам мъничко съдбата. Избрах си място върху останалата част от каменната ограда и го почиствах с ръка, когато мъжът в инвалидната количка ме заговори. Погледна ...