Привет, Прогнатична!
Ще прощаваш, но е малко вероятно, да не кажа друго, да е максиларна прогнатия! Не казвам, че не изглежда да е така! Но като гледам - по-вероятно е да е мандибуларна микро или ретрогнатия, с микрогения, на чиито фон максилата изглежда по-голяма, горните зъби по-напред, долната устна по-хлътнала и пр., и пр... Но както казахме, това няма значение чак такова за човека! :)
Изпитвам, разбира се, удоволствие работно! Щях ли да се измъчвам чак толкова иначе? :)) 
Темата за казармата е една от досадните теми за жените! :) (А и за мен!) В граничните войски никога не е имало извращения някакви!!! И нищо чудно - по онова време това беше единствената част от армията (всъщност те не бяха към министерството на отбраната, а към МВР, но няма значение!), която на практика беше в близки до боевите условия постоянно! Никой не би се гаврил с човек, с когото ще му се наложи да излезе сам в гората, с оръжие, далече от всички други, да разчита на него, да си помагат взаимно, да са екип!.. А точно така ставаше - патрулите бяха от един стар и един млад войник! И обикновено ветеранът, като по-опитен, вървеше пръв, на 300 - 400 м пред другия, оглеждайки и нюхайки в тъмното :), докато младият идваше отзад и при нужда трябваше да го подсигурява, да го прикрива и пр. Е, как да се гавриш с него, като утре ще върви зад теб в гората, с оръжие в ръка?! За какво ще можеш да разчиташ на него?.. Нито аз изпитал съм нещо такова, нито приложил съм го към другиго! И не само аз... Това, за което говориш, в армията ставало е, и то не от свирепост някаква а от "мъжки" качества и комплекси, от безделие и пр.!.. Но в армията пък възможността да застреляш някого бе само по невнимание, докато при нас беше ежедневие! Така си излизахме на патрул - с постоянната готовност да използваме оръжие! Много е неприятно! И понеже периодът такъв беше, на много хора се наложи да стрелят и то не само във въздуха!.. Някои от тях така и не се оправиха психически съвсем след това. И не е чудно... На мен ми се наложи само веднъж, но за щастие силата на словото надделя и се мина без други средства! Давам си сметка днес, че е било чиста случайност!! Просто съм по-спокоен, а и хладнокръвен може би! А освен това, дори и да имам, не съм склонен лесно да използвам оръжие!.. Така или иначе - работата се размина мирно. :) 
Права си за любовните отношения принципно, но на фона на многото провали, успешните връзки са успешни завинаги! Много характерно е!
Връщаш се в началото на живота си?!? Е, ти се изкара по-възрастна от Маргарет Тачър бе! :))) Благодаря за "приятната кореспонденция"!
Вечерта ми е добре засега - приключих с посещението (визитацията) на болните си и сега чакам сак плазма, който да прелея на болна с флегмон на шията, та дано й се вдигне протромбиновото време над 20, та да я срежем утре най-после! :) (Аз, разбира се, имам редица възражения и разсъждения по въпроса, но това е друга тема и лично мой проблем!.. :) ) 
П.!

Леополд Свраков