Скъпа Аз от бъдещето,
Здравей. Пиша ти, тъй като предвид бързината на пощенските услуги днес и времето, за което ще порасна, това писмо ще се срещне с погледа ти след най-много десет години. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш и зная, че със сигурност доста пъти ще го препрочетеш и ще ми се смееш. Смей се – на шестнадесетгодишната себе си.
Петнадесет всъщност. Знаеш, септември ще сменя календара – другите хора декември, а аз… все бързам. За къде – идея нямам. Ако все пак имах, бих писала писмото на Аз от миналото, за да ù обясня накъде отива и защо тича, но аз съм безмълвна по въпроса за скоростта на съзряването и затова пиша на теб. Защото имам нужда от някой зрял, ала в момента не мога да получа такъв. О, колко нелитературно пиша само! Почти съм засрамена от себе си, но ти отдавна си открила, че понякога думите са безсилни, когато чувстваме, тъй че няма да ми се сърдиш. Нали?!
Е, вероятно все пак си ми обидена за нещо. Може би вече съм го сторила, а може и още да не съм – и в д ...