„Скъпи Дядо Коледа...“...
Малкото момченце побърза да довърши писмото си до белобрадия старец, защото вече минаваше четири следобед и скоро пощенската станция щеше да затвори.
Навън беше станало доста студено, а от небето като балерини се стелеха малки и бели снежинки. Все пак беше обичайно за това време от годината. Нали е декември и скоро ще настъпи астрономическата зима. Момченцето бързо сложи писмото си в плик, запечата го и го надписа, а след това си наметна шала, който покойната му вече баба, беше оплела, облече си овехтялото кожухче, което остана спомен от баща му, обу се и излезе. Той му го бе купил още на петата година, дни преди смъртта си и макар сега да му беше станало малко, то нямаше какво друго да облече.
-Леле, забравих да кажа чао на мама преди да изляза. Но не, няма да се връщам, защото пощата може скоро да затвори, а и тя няма да ми се разсърди. – отговори си наум момченцето.
Отнякъде се появи студен вятър и времето все повече напомни за себе си. Момченцето стискаше здраво писъмцето в премръзналите си ръце и с бавни крачки вървеше към пощата. Тя се намираше на края на следващта улица и след това веднага в дясно. Случайни минувачи, които се разминаваха с малкото момченце го заприказваха, като се опитваха да узнаят на къде е тръгнал в този декемврийски ден студен.
-Бързам, много бързам отговаряше то. Бързам да пусна писмото си до Дядо Коледа и то преди пощата да затвори, че да може то да отпътува към него.
Малко преди да завие за пощата, точно на края на следващата улица, то забеляза, че неволно е изпуснало писмото си и се върна да го търси. Търси го навсякъде, по тази, а и по неговата улица, но така и не го намери. Отчаяно и премръзнало, малкото момченце се прибра вкъщи. Когато отвори входната врата, звездата, която стоеше най-отгоре на украсената елха проблясна от светлината на уличната лампа, която се прокрадва през малкото прозорче. В следващия момент, то съзря майка си, която четейки книга пред запалената камина, току-що си беше отишла и нейната звезда беше изгряла на небосвода. Малкото момченце се сгуши в нея и зарида.
Случайно минавайки точно от там, когато се връщах от работа и бързах да се прибера при моята майка, забелязах малко писмо в снега. Когато взех писмото и го отворих, вътре прочетох следното:
Скъпи Дядо Коледа,
Аз и много слушах, но и малко, за това тази година не ми донасяй нищо, но моля те и нищо повече не ми взимай. Поздрави, Сашко!
Но вече беше твърде късно, защото писмото така и не стигна до белобрадия старец, а Господ вече бе прибрал майката на Сашко при себе си.
© Илия Левков All rights reserved.