Писмо до един странник
Питам се, кой си ти, Страннико? Появи се отнякъде в един стар влак, за да ми поискаш цигара. Беше ми скучно и исках да спя. Подадох ти цигарата, като мислех, че ще си тръгнеш. Но ти остана, за да ме пронижеш с поглед и да се промъкнеш вътре в мен, толкова дълбоко, че да ме накараш да стана едно с болката, която ме убива.Странен поглед и странно излъчване. Всичко в теб е странно. Искаш да знаеш тайните ми, искаш да чуеш мислите ми и да изтръгнеш болката ми... Защо? И кой си ти? Не зная дали си просто един луд или си самият дявол. А може би и двете заедно? Принуждаваш ме да гледам сините ти очи, а ми е толкова трудно... В същото време ме стъписва фактът, че дори и да си самият дявол, не ми е неприятна компанията ти...
Времето лети по-бързо от всякога. Влакът спира, за съжаление това е моята спирка. Трябва да сляза и те изгубвам. Дал си ми някакав телефонен номер, но гордостта ми ме кара да не се обаждам. Затова пък, през цялата вечер си мисля за случайната ни среща ...