Там, където две слънца се срещат, едното винаги умира.
От малкия параклис се чуваше тихата молитва на местния свещеник. Софи, с вече леко прошарена коса и постепенно залязваща красота, стоеше свита пред Божия образ и се молеше за спасението на съпруга си. Алфред не искаше да се молят пред него, не желаеше изповеди пред свещеник - по цял ден пишеше писма и насърчаваше прислужницата да ги изпраща по пощата. Лекарят каза, че му остават от две до три седмици, зависи от това доколко е способен да се бори с болестта. В последните няколко месеца Софи не можеше да познае мъжа, лежащ на смъртния одър - това беше всеки друг, но не и нейният съпруг. Онзи тих и вечно замислен мъж, пушещ дългата лула и от време на време коментиращ новините в сутрешния вестник, бе изчезнал. Сега Алфред привикваше съпругата си и й говореше - разказваше й за онези дълги и опасни пътешествия, изпълнени с емоции, страх, адреналин и рядко силна носталгия по домът. Говореше за живота си преди да я срещне в слънчевата Фран ...