Писмото
Доче, гълъбче!
Вярно е, че съм умрял, душице моя, ама като те знам каква си притеснителна и стеснителна, и реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш за мене. От Пъклото ти пиша, слънце, да ти кажа, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, скъпа моя, да ми трополиш на главата като керванджийска кобила и да ми регулираш кръвното. Изобщо обстановката тук е перфектна и хората са много добри, нищо че по канон се водят рогати дяволи. А и да ти кажа честно, от моите рога, пиленце, никой няма по-големи. Освен това е все тъмно и мрачно, тъкмо ракиено време, та си къркаме с колегите денонощно. Откъм данъци и сметки – господ здраве да им дава, ама съвсем сме облекчени. Не знам каква им е системата, но вече два месеца откакто съм тука, една стотинка никой не ми е поискал. Това НОИ, ТЕЦ- МЕЦ, Здравна каса, Правна каса... даже и не са чували за тях. А пък е хем топло, хем сме здрави като чукове, само дето малко сме умрели. Питам вчера един Дявол:
– Как бе, колега, се оправяте със сметките за тока и парното?
Обаче тоя тарикат зъб не обели, пиле, та по тази линия не мога да съм ти полезен. Дочке, злато, ако съм знаел, че тука е толкоз хубаво, да съм умрял още на втората година, като се оженихме. Отначало аха-аха – да ме запишат в Рая, ама като разбрах, че и майка ти е там, напцувах свети Петър и свети Илия и набързо ме пратиха в Пъкъла.
Едно само не харесвам – няма кьорава партия. И като се натаралянкаш до ушите, няма кого да напопържаш.
Да знаеш, Дочке, и да не търсиш парите от лозето, дето го продадохме тази пролет, защото съм ги изпил всичките. Обаче като те знам каква си чума, казах ти, че съм ги скрил.
Имаш много здраве от Иван и от Пешо – и те са тука. И недей да се чудиш откъде ги знам, гълъбице моя, нали от тях са ми рогата. Обаче са големи пичове и пият като за последно, особено Иван. Пешо ме помоли да ти кажа да не се пръскаш много с Арманито, дето ти го подарил за рождения ден, защото е отсипал повечето от шишето и го долял с чист спирт и като нищо може да те удари в главата. Ние тук твърде се надяваме да си хванала вече някое читаво момче, да се утешиш набързо и да ни го пратиш, че да си направим карето за белот. Иначе сега се редуваме на табла и един все скучае.
Бъди жива и здрава и не бързай да умираш, че още си млада и хубава и да не се мъчиш тука. Ние с Иван и Пешо криво-ляво ще се държим. И недей да раздаваш на гробищата разни сладки и солети, ами сложи малко кисели краставички и от суджука на баща си, че много трудно върви ракията с лукчета.
Целувам те, злато мое, и да се пазиш поне още двайсет години!
Твой завинаги: ‘Танас
© Ники Комедвенска All rights reserved.
