Пламен поседна сред слънчогледовите полета и погали Джери, който веднага го последва и седна. Жаркото слънце вече залязваше и на небосвода се настаняваше залезът. От онези залези, които са сякаш взети от някоя красива снимка. Слънчогледите се наслаждаваха на последните си минути щастие за днес. Светът беше прекрасен точно в този момент, точно на това място. Истинският свят, такъв, какъвто го виждат все по-малко хора в тия смутни времена. Пламен извади фотоапарата си и засне гледката пред себе си. Мислеше си как ще да я сложи в рамка до леглото си, за да може винаги когато се събужда, да си напомня колко хубав е светът. Джери гледаше уморено и се излегна сред полето. Съзерцаваше залеза – без излишни действия, просто изживяваше момента. През това време Пламен извади студено шише вода от чантата си и жадно отпи. Денят бе горещ. Няколко минути след това започва да става тъмно.
Пламен прибра пластмасовия си апарат в чантата и тръгна към вкъщи. Джери веднага го последва. Пламен беше на десет и ходеше навсякъде с кучето си Джери. Заедно те живееха истински и виждаха красотата на живота. Така, както само едно дете може да я види.

http://prikachi.com/images/574/4379574l.jpg