Планетата Наопаки - глава първа
Multi-part work
-
528 2 7Prose » Novellas and novels, Stories for children
-
449 2 3Prose » Novellas and novels, Stories for children
Чували ли сте за планетата Наопаки? Не? И аз не бях чувала, докато не ми попадна една планетарна енциклопедия на никому неизвестен професор по космология, в която се разказваше за толкова нечувани планети, че дори най-изявените познавачи на вселената биха се учудили. А планетата Наопаки беше на хиляда осемстотин петдесет и втора страница от енциклопедията. Твърди се, че тази планета е досущ като нашата, но с известни особености. Също като Земята, тя се върти около оста си, но в обратна посока, а хората, които живеят на нея, спят през деня и будуват през нощта. Сезоните започват от зимата, след което следва есен, после лято и пролетта идва последна. Обитателите на планетата Наопаки ходят заднешком и първо си мият зъбите, а после вечерят. Както се досещате, на там зъболекарската професия е доста добре развита. Но най-много ще Ви учуди, че на планетата Наопаки родителите ходят на училище, а децата работят и се грижат за дома, градината и обяда, и изобщо всичко, което е поверено на възрастните хора тук, на Земята.
Отначало се усъмних, че енциклопедията на професора по космология е пълна измислица. Планета като Земята, но наопаки? И деца, които карат кола и режат салата, риби, които живеят на сушата и лисици, които бягат от зайци? Всички неща, които пишеше, ми изглеждаха твърде невероятни. Но реших да проверя този никому неизвестен професор и открих неговите мемоари, в които се разказваше не за какво да е, а за неговото собствено пътуване до планетата Наопаки. Ето какво разбрах от тях.
Планетата Наопаки се намира на три квадрилиона светлинни години от Земята. До нея се пътува само с ракета, построена от неръждаема сплав от залежи от северозападните Хималаи, а за да стигнеш, трябва да минеш със затворени очи през черната дупка Гая BH1, като първо пресечеш съзвездието Змиеносец, а после направиш 3 спираловидни маневри с ракетата.
На планетата трябва да кацнеш директно в гората защото космодрумът се използва за съвсем други цели. Професорът разбрал това когато насочил ракетата към площадката за кацане, но получил паникьосани радиосигнали, че трябва да отклони защото там има зоологическа градина и няколко деца точно разхождали родителите си.
След кацането, професорът се сблъскал с още няколко малки препятствия. За да стигне до стоянката за таксита например, трябвало да върви не по посоката на указателните табели, а точно наобратно, а винаги, когато видел приближаващ се човек, нямало как да попита за накъде е града, тъй като както вече споменахме, хората на планетата Наопаки вървяли заднешком и съответно винаги се приближавали с гръб.
След дълго лутане ту на север, ту на юг, които разбира се били точно наобратно на север и юг на Земята, професорът стигнал до големия град Яифос, който по критериите на планетата Наопаки всъщност бил село. И така започнало неговото приключение, за което ако не ми вярвате, можете да прочетете и сами в мемоарите му, стига да ги откриете в единствената библиотека в света, която ги е запазила, намираща се в малък квартал в източен Дортмунд. А мога да ви ги разкажа и аз...
© Миглена Миткова All rights reserved.
