Събуди се, но този път не ú трябваше време за да осъзнае къде се намира. Топлата ръка на Андрей лежеше върху талията ú и тя чувстваше приятната ú тежест. Колко ли часа беше спала? Не можеше да разбере - в стаята бе сравнително тъмно - Андрей се беше погрижил за това. Нямаше и значение - не бързаше за никъде. Усещаше дишането му зад гърба си и припомняйки си тази нощ, в корема ú отново запърхаха пеперуди. Леко надигна глава и погледна през рамо към часовника на секцията - минаваше единадесет. Беше спала непробудно около шест часа, а се чувстваше починала и отморена, сякаш бе проспала цяло денонощие. Чувстваше тялото си отпуснато и отмаляло, но от вчерашната умора не бе останала нито следа. Някакво безметежно удовлетворение се бе разстлало по всяка фибра от него и тръпката на вълнуващото удоволствие от тази нощ се върна отново. Ако не се страхуваше, че ще събуди Андрей, щеше да се протегне доволна като котка на припек.
- Будна ли си? - чу гласа му тя и ръката му се плъзна от талията към ...