На края на деня, когато единственото, което искаш, е да си с човека, когото обичаш, ти се сервира, че не може. Защо ли? Ами къде къде по-важно е да се пие. Да се налива бира след бира и облак след облак... До къде се стига така?
На нас ни се струва, че алкохолът е велика глупост. Вярваме, че да си в нетрезвено състояние, без какъвто и да било вид разумна мисъл, е глупаво. Намираме го за вредно, за ужасно, за порочно. Смятаме, че пристрастяването е враг номер едно на човека, че го прави слаб и безпомощен.
Но нека погледнем алкохола от гледната точка на същия онзи човек, с когото малко по-нагоре искахме да прекараме вечерта. За него онази смрадлива гадна безвкусна течност е най-добър приятел.
Че как не го виждате? Не ви разбирам, то е си е ясно като бял ден. Когато ви е тъжно, говорите с някой близък. Онзи човек (по-горе споменатият) пък говори с празната чаша джин. Скоро компанията става по-голяма. Разбира се, приятелите водят със себе си повече веселба от която и да било жена. И, както ...