По-добри
Вървя по тъмната алея, а ти до мен си. Парфюмът ти обгръща ме като облак нежен. Вървим, но накъде? И двамата мълчим. Тежи ни нещо. И двама ни боли. Ти ли ще започнеш или аз? Да спрем поне, така е трудно. Вдигни очи. Няма смисъл да се крием. Виждам мъката, боли. Вдигни очи, за да ги видя за последно. Какви очи! Така ли трябваше да стане? Да се излъжем аз и ти? Боли, но няма как. Сами ще бъдем по-добри. Прощавам ти, прости и ти. Но да, сами ще бъдем по-добри. Ще ме прегърнеш ли, макар и за последно? Да мога да запазя спомен мил. Ето го и автобусът. Качвам се, а ти оставаш. Така ли трябваше да бъде? Автобусът тръгва, в него съм и аз. Последно сбогом, край. Сълзите стичат се сами. Дали наистина ще бъдем по-добри?
© Росица Петрова All rights reserved.
