Моля, да не се чете от:

                                                                 -  феминистки и женомразци;

                                                                 -   хора с  лесно ранимо его;

                                                                 -   хора без чувство за хумор

     Ние, жените, не сме покорни робини от много време насам. Напротив, на нас дължите думи като "феминизъм”, „суфражизъм”, „еманципация”, “строга господарка” (последното да не се приема с блеснал поглед). Е, ние обичаме да творим, но някои от нас превърнаха свободата в слободия. Не ни стигна това, че си извоювахме правото да гласуваме и работим, ами смело нахлухме и в последните незащитени крепости на мъжете – управляваме кранове, рефери сме на футболни срещи, даже в Космоса полетяхме. Това не би било толкова страшно, ако го правехме, водени от някаква лична мотивация, а не за да докажем на мъжете, че и ние го можем. Ей така, увлечени в тези безсмислена борба, изведнъж се стреснахме от непреодолимото за човешките възможности разстояние между Марс и Венера. Мъжете, като ответен удар, или стават женствени, за да бъдат конкурентоспособни на „мъжките момичета”, или се вглъбяват в чашката със спиртно или поне ферментирало питие и наблюдават с периферното си зрение какви ги вършат мъжкараните, които (не)известно защо не спират да желаят. За първите не искам да говоря (то май и няма какво толкова да се каже), но за вторите... Е, господа, и тук ви хванахме цаката – можем да си направим изводи за вашите скромни персони по любимата ви напитка. Все пак, ние сме еманципирани и не изпускаме от украсените си с маникюр ръчички и психологията. Та, да ви споделя обобщенията на група наблюдателни жени за това що за мъже са почитателите на различните напитки, уважаеми дами.

Ракията. Тя се пие със салатка и тънки мезенца. Мъжете, които консумират това питие, не се хвърлят, за да ви отнесат „като куцо пиле домат” (първи цитат). Те ухажват с вещината, с която приготвят салатката и режат мезетата. Това са мъже, които ще ви водят в любовната игра до пълно прималяване от наслада, а когато пристъпят към същинската част, ще отпиват от вас на малки глътки и няма да бързат за края.

Водката. Ей, огън момчета са това! Те се родеят много с любителите на ракията, но могат да пият без салатка и мезенца – познайте коя част предпочитат да пропуснат. Все пак, кола, сок или сода с малко ядки подсилват възможността за увертюра. За сметка на това, същината прилича на стихия – отнасяща всичко след себе си, но толкова красива, че оставя без дъх. Затова ги нарекох „огън”.

Конякът, ромът и другите „сладки” напитки. Това са напитките на мъжете, които копнеят, за да бъдат стоплени. Бързо-бързо ще ви замотаят главите със сладки приказки, а когато се отпуснете в ръцете им, ще се опънат по гръб и ще прошепнат престорено-сладникаво: „Твой съм! Прави с мен каквото искаш.”

Текила, абсент и другите, консумирани в шотове напитки. Нали знаете как се пият те? Помирисват се, изпиват се на екс и в най-добрия случай се близва малко сол и се сдъвква лимонено резенче. Така и любят тези мъже – хващат ви през кръста, прошепват нежно нещо средно между дума и стон, проникват набързо във вас и в най-добрия случай ви гризват леко по ушето, обещавайки, че ще ви се обадят. За вас остава солено-киселия привкус на неизпълненото обещание.

Коктейлите. Това са напитките на мъжете, които дълго-дълго увъртат, докато си кажат какво им е на сърцето (и малко под пъпа), а после – „куче в пола да е” (пак цитирам). Тук са полигамните, суингърите и какви ли не още експериментатори.

Вино и бира. Това си е чисто мъжка работа. Тези господа могат да консумират която и да е от гореспоменатите напитки (въпрос на ценностна система и предпочитания), но седнат ли на винце и биричка, имат нужда от тяхното си „коч-парти” (последен цитат). Нали не вярвате на тези небивалици, че мъжете мислят само за секс? Трябва им време да се похвалят със завоеванията си. Спомнете си, например, вица за корабокрушенеца, озовал се на пустинен остров с Наоми Кембъл. За незапознатите с вица – ето неговото резюме:

            След като се наслаждавал три дни на прелестите на хубавицата,

            корабокрушенецът я накарал да облече неговите дрехи и ù казал:

            „Пък да знаеш, от три дни е.. Наоми Кембъл!”

                        НАЗДРАВЕ, ДАМИ И ГОСПОДА!

01.08.2009 г.