Двамата вървяха по главната улица. Бяха излезли както всяка сутрин, когато времето позволяваше, да тренират. Редуваха бягане с ходене по все още безлюдните улици на града. Правеха това от много години насам, още преди да завършат спортната академия. И двамата тренираха лека атлетика, бяха състезатели по бягане на къси и дълги разстояния. Сега тя искаше да се откаже от активна спортна дейност и да стане помощник треньор. Проблемът бе, че в градчето имаше само мъжки отбор, а тя знаеше, че мъжете не харесват да ги тренират жени. Очакваше да има спънки и проблеми. Но въпреки това кандидатства за мястото и я одобриха.
Той също бе част от отбора и както винаги бе готов да я подкрепи.
- Знаеш, че не си сама в това. Каквото и да се случи, аз винаги ще съм до теб.
- Да, зная. И разчитам много на помощта ти. С другите няма да е така, но няма да се откажа.
- Не бих си и помислил, че ще го направиш.
Двамата продължиха да бягат надолу по улицата.
Боян бе подхвърлено дете. Родителите му го изоставил ...