May 7, 2009, 3:10 AM

Под блясъка на славата

1.1K 0 1
1 min reading

Тя бавно влезе в банята и затвори вратата след себе си. Завъртя кранчето и остави хладката вода да отмие тъгата, проблемите и сълзите ù. Беше ù омръзнало да се съобразява с всичко и всеки, да изглежда винаги перфектно и усмихната до уши, при положение, че ù се плаче. Това, че е една от най-известните актриси в момента, беше нейното бреме. Искаше хората да оценят наистина това, което прави, изкуството, което създава, а не просто външния ù вид. Да, тя беше световноизвестна и лицето ù беше по кориците на всички списания, но дали наистина искаше точно това? След 50 години никой нямаше да си спомня за нея както за други емблематични актьори например. Тя беше уморена от този лъскав начин на живот. Всяка вечер партита, приеми, премиери. И все едни и същи лица, търсещи слава и пари. Хора, до такава степен обсебени от външния си вид, че впрягаха всички усилия, за да изглеждат добре. За отрицателен пример ù служеше една нейна любима звездна двойка маниаци. Мъжът – един от най-скъпо платените футболисти на планетата, вечно влачен по разни скучни събития от кльощавата си, властна женичка с единствената цел всички да видят каква перфектна двойка са. А всъщност този техен стремеж да бъдат винаги на върха беше провалил любовта им. Вчера на партито, организирано от известна певица, пак ги видя. Не можеше ли просто да бъде една обикновена актриса, която не е следена под лупа и върши това, с което иска да се занимава? Мечтата ù беше да играе на Бродуей, но според продуцента ù това щяло да бъде крачка назад в кариерата ù. Кратко почукване на вратата прекъсна потока ù от тъжни мисли.

- Мис, след час имате среща с режисьора на новата холивудска продукция. Изглежда са ви запазили ролята на богата кучка.

- Идвам след малко.

И тя отново си сложи маската на ледената холивудска мечта и бавно изтри сълзите си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Йосифова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...