Обичам да се загубвам. В дебрите на непознатото у себе си. В женската ми същност. Да говоря с плътни устни (моите са тънки)...
Докосвам се до минали животи. И бягам от рутинност. Бунтувам се... срещу циркаджийските паради. Не ми се вярва в Пепеляшки вече.
Можеш ли да ме разсмееш с крехките детайли на сетивността си?
Нежността има цвят. Бяло. Напоследък го срещам само у децата. В ореолно-чистата им същност.
Не искам да обричам нравите на загиване. А истината е, че не можем да се ваксинираме против чувстване. И на душите ни не пише „Годно до...". Годност имат само преструвките ни. След това ги бракуваме...
Обичам да те намирам - част от пейзажа. Пейзажите ме вдъхновяват. Ще нарисувам представата си за теб: чаша горещо какао и люляков цвят. Измислям си тръпчинки и ги целувам. С вкус на череши. И строеж от полени.
Опитвал ли си да дишаш чрез лунните пътеки? Тази вечер луната не е в сребристо. А покрита с бледорозов прах. Подканва ме да хвана ръката ти...
Няма да крия душата си. Нито ще ти ...