Подарък
5 min reading
ПОДАРЪК - Да ти налея ли едно питие? С лед, нали? И как се сети за мен? Сигурно си ми купил нещо за Нова година?! Или мисъл Свише те е осенила тази нощ, ако си си спал вкъщи? Кажи де, защо дойде?
Въпросите й следваха един след друг, докато отиваше към бара, за да му сипе едно малко.
Какво можеше да й каже? Че приятелите, в тези времена, се оказват толкова кът, колкото пушените пилета в провинциалните магазини по времето на соц-а, а тя, неочаквано за него, беше попаднала в тази графа.
Бяха се запознали преди около две години. Любовта им беше всичко друго, но не и просто Любов.
Изживяха я толкова бурно, че и за двамата беше като цял един живот.
После започнаха да се виждат все по-рядко, но затова пък се чуваха на ден поне по веднъж. Отделно си разменяха „подаръци”, „целувки” и разни картички през социалната мрежа Фейсбук. Изпращаха си песни или линкове към поредната „супер” политическа новина.
На нея й беше ясно, че мъж като него не си лягаше „с чорапите”. Той подозираше, че интелекуталните й контакти не са само храна за Душата.
Жестовете по между им обаче бяха свиделство за възможната съвършеност в отношенията между хората.
Дори след най-дивия и щур секс, вместен между брачната халка и ангажиментите във фирмата, той винаги си тръгваше с мисълта за Нея. Тя пък си лягаше със спомена за образа от най-хубавите й нощи.
И ето го сега тук, в дома й.
Малко уморен.
Още по-гузен.
Но някакси спокоен. И щастливо отпуснат, по своему, на дивана й, който, ако можеше да говори....
Гледаше я как налива питието му. Чу звука от добавените бучки лед. И притвори очи. След почти нула секунди усети студената чаша в ръка си, но не искаше да погледне... Никой не го и караше.
Тя седна на фотьойла до него и се усмихна по своему щастлива.
Звучеше онова познатото Фадо.
Само Бог и те двамата знаеха дълбочината на всяка нота и звука... изтръгван от Душите им. Когато телата им бяха едно цяло. А времето се означаваше със знака за + безкрайност.
Все още със затворени очи, протегна ръката си и, опипвайки, докосна нейната. Знаеше със сетивата си къде е тя в този момент. Пръстите й бяха студени. Познато. И тя го искаше. Но и двамата еднакво нямаха сили да се доближат един до друг. Всичко беше хиляди пъти изживявано. До отмаляване.
И пак беше красиво.
Утре той заминаваше и щеше да се върне „догодина”. Беше обещал на жена си да я заведе на Новогодишно пътуване по Средиземноморието. С още две приятелски семейства. Всъщност заради това се беше „навил”. Разчиташе на взаимното забавляване по женски. Той имаше нужда от пълно „отлепяне”. И си го беше обещал. Цената на круиза даваше надежди за това.
- Къде ще си на Нова година? – тъпият му въпрос я накара да си дръпне ръката.
Все едно не знаеше, че, за разлика от неговата фамилна половинка, тя отдавна празнуваше сама с децата си вкъщи. Нейните пътувания бях до „седмото небе и обратно”, когато той все пак благоволяваше да я навести.
Този път реши да се „погаври”.
- Заминавам за Египет.
- За Египет? Кога? С кого? Защо не си ми казала? Нямаше и да го направиш, ако не бях дошъл, така ли?
- Реших го снощи и днес си резервирах почивката.
- Снощи??
- Да!
- И откога писането на книги носи доходи за задрагнични посрещания на нова година?
- Подарък ми е.
- И кой днес прави такива подаръци? Може би собственикът на издателството на ненаписаната ти книга?
- Да, той.
- Баламосваш ме, нали?
- Защо не вярваш?
- Ами защото е невъзможно!
- Кое?
- Това, в което се опитваш да ме накараш да повярвам.
- За Египет или за издателството.
- И за двете.
- Както искаш. А и какво ти пука? Ще се върнем почти по едно и също време. Няма да е голяма липсата ти.
- Заяждаш се.
- Да.
- Защо? Кажи ми истината.
- Това е.
- Познавам те. Лъжеш ме. Измисляш си. Защо? Знаеш, че не ми все едно какво се случва с теб. С живота ти. С децата ти. Извинявай. Сега ми обясни спокойно.
Вече беше седнал на ръба на дивана и държеше ръката й в своята. Почти я разтърсваше. Тази жена беше неговата Икона.
Сълзите й се стичаха безмълвно.
Сърцето му препускаше като на млад жребец пред препятствие.
Искаше я като никога до сега.
Бавно се пусна и почти коленичи до фотьойла, на който тя седеше.
Гледаше лицето й.
Опънато и бяло.
Сълзите й.
Беше като замръзнал.
Тя, Иконата, плачеше безгласно.
- Искам те.
Беше най-глупавото нещо, което можеше да каже в този момент. Но и най-искреното. Искаше я по най-безобразния начин. Искаше я, сякаш никога преди.
- Знаеш ли колко те обичам?
Аргументите й против не бяха толкова много. Просто се наведе и го целуна.
Това беше най-дългата целувка. Беше най-изпепеляващата. Беше като последната.
После...
Никой не чуваше Фадо-то...
Беше 23-ти декември.
След сутрешното кафе той си тръгна.
По масата бяха останали обелките от фъстъците.
В Душата й - люспите от една изпепеляваща нощ.
Към 2 следобед телефонът й звънна.
Женски глас искаше да знае точните й имена и тези на децата й.
- Каква екскурзия до Египет?
- 10–дневна. Включени са закуска и вечеря. 2 екскурзии до исторически обекти. Пътуване с камили. Включена е и медицинска застраховка. На 26-и полетът е в 8. Трябва да сте на летището в 7.
Гласът продължи да изрежда подробности от престоящото пътуване до страната на Пирамидите, но тя със сигурност не ги чу.
- Ще бъда. Благодаря ви.
Нова година в Кайро.
В компанията на Клеопатра и Марк Антоний.
На Тутанкамон.
В подножието на Хеопсовата пирамида.
Подарък.
© Галина All rights reserved.
Не се натъжавай...