Срещнах те преди Коледа. Елхите се въртяха като принцеси по витрините, окичени с човешките надежди и аз неусетно станах част от тяхната магия. За малко бях принцеса, светех цялата в слънчеви надежди, забравила, че празниците ще вършат в началото на януари и аз отново ще се превърна в обикновено момиче.
Миговете като капки ягодов сок попиха в душата ми и оставиха там аромата и сладостта на краткото щастие. Когато виелицата, снегът и мъглата задърпаха моето мъничко щастие, аз завих с шала на спомените откраднатите светулки от времето и си казах, че на Коледа се случват чудеса и ти пак ще се върнеш. Магията пак ще се случи и елхите по витрините отново ще бъдат принцеси.
Дните вървяха бавно-бавно, като най-мъничката мравка на света. Понякога отварях прозорците на душата си и повтарях цифрите на телефонния номер, който не можех да набера. Драконът на гордостта стоеше до него и го пазеше с цялата страст на своята драконовска душа. „Ти си като стрела в полет“, казваше ти. „Не позволявай нищо ...