Епилог
Преди много време на света се бе появило малко вомиченце. То растеше под грижите на своите дядо и баба. Дълги години всяка нощ, докато заспи, се взираше в нощното небе, търсейки сред звездите своите татко и мама. Искаше за ги попита къде са... какво ще му донесат за подарък... кога най-после ще се сгуши в техните прегръдки....
Животът следваше своя ход. Момиченцето порастна и се омъжи. Роди си своя дъщеричка, която обичаше да се катери на коленете й и да я пита защо понякога гледа тъжно към небето, като че ли очаква някого оттам. На свой ред то се превърна в красива млада жена, която със своя съпруг отскоро се радваха на две близначета – палаво юначе и любопитно девойче. Малко след раждането им мъжът бе подарил телескоп на съпругата си, знаеки за нейната обич към звездите. Оттогава неволно се влюбиха в нощното небе и понякога им се струваше, че и то изпитва същите чувства към тях самите. .
Една вечер, след като близначетата заспаха, младите родители седнаха пред прозореца. Вмест ...