14.09.2019 г., 14:47

 Подаръкът на мама (част 3)

647 0 0
2 мин за четене

 

Епилог

 

            Преди много време на света се бе появило малко вомиченце. То растеше под грижите на своите дядо и баба. Дълги години всяка нощ, докато заспи, се взираше в нощното небе, търсейки сред звездите своите татко и мама. Искаше за ги попита къде са... какво ще му донесат за подарък... кога най-после ще се сгуши в техните прегръдки....

            Животът следваше своя ход. Момиченцето порастна и се омъжи. Роди си своя дъщеричка, която обичаше да се катери на коленете й и да я пита защо понякога гледа тъжно към небето, като че ли очаква някого оттам. На свой ред то се превърна в красива млада жена, която със своя съпруг отскоро се радваха на две близначета – палаво юначе и любопитно девойче. Малко след раждането им мъжът бе подарил телескоп на съпругата си, знаеки за нейната обич към звездите. Оттогава неволно се влюбиха в нощното небе и понякога им се струваше, че и то изпитва същите чувства към тях самите. .  

            Една вечер, след като близначетата заспаха, младите родители седнаха пред прозореца. Вместо да започнат обичайното споделяне за преживяното през деня, съпругът я изненада:

 

         – Мила, помниш ли какво ми разказахте с майка си за нейния живот?

         – Разбира се! Дори те запознахме с един странен човек, описал случилото се в свой разказ. Знаеш защо го нарече „подаръкът на мама“. 

        – Да, така беше. Вчера прочетох отново първата му част и ми хрумна една идея. Искам да споделя отначало с теб, а после да я обсъдим и с твоите родители.

         – Добре! И без това утре те ще ни дойдат на гости да видят колко бързо растат децата. Какво си намислил?

         – С теб вярваме, че между нас и починалите ни скъпи хора съществува някаква неуловима връзка. Трагично загиналите родители на майка ти са били добри хора. Такива са били нейните дядо и баба, които са я отгледали. Всичките са оставили неизличима следа след себе си. Ог благодарност към тях искам да почетем с нещо необичайно паметта им. Съгласна ли си да поставим разказа в техния общ гроб? Ако наистина същствува връзка между нас и тях, те ще разберат нашето послание за обич и признателност.

            Речено – сторено. В края на следващата седмица всички се събраха около гроба. Бяха поканили и автора на разказа. Той живееше вече пети живот и също като тях отдавна вярваше във връзката на хората с техните починали близки. Човекът бе неизразимо щастлив от неволното си съпричастие към това необикновено събитие. Оказаха му честта да положи в пръстта запечатана кутия с ламинираните страници.

 

            А някъде отгоре към тях се усмихваше един Малък принц...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...