Аз съм изоставено дете. Родено и после захвърлено в “Дом за сираци”.
Първите ми детски спомени са свързани с много топлота и обич. Една любвеобилна майка...Един добър татко...Много оплешивял. Главата му приличаше на яйце. Много ми беше интересно! Питах невинно, по детски: “Тате, къде ти е косичката?”, на което той отговаряше, че я е дал на химическо чистене. Там една лоша лелка я загубила и не му я върнала...
По-късно, когато станах ученик в първи клас, децата ми се подиграваха в училище, защото моите родители изглеждаха много по-възрастни от родителите им. Ехидно подхвърляха: ”Иванчо, виж, идват баба и дядо! О, на баба внучето!”
Малкото ми сърце изпитваше силна мъка! Плачех и налитах да се бия с децата, които обиждаха родителите ми... Мама ме прегръщаше топло, целуваше ме нежно по челцето и казваше: “Не плачи, мое малко слънчице! Не обръщай внимание на децата, те са лоши! Не знаят нищо за тебе и за нас. Не знаят, че мама и татко бяха болни и чакахме дълги години, за да те имаме...”
См ...