Подлезът
Абе, ти кой си?
Аз ли? Аз съм подлезът!
Кой подлез, бе?
Ами този, който в края на улица “Загоре” хваща десния ù тротоар за ръката, гмурва се под булевард “Цариградско шосе” и се изсипва в Борисовата градина.
А каква е тая кръв по тялото ти?
Нищо ми няма, това е червено вино. Почерпиха ме в ресторант “Царевецъ” и се поолях, а ти си мислиш, че кървя.
Е тогава, QVO VADIS, ПОДЛЕЗЕ?
Ами как да ти го кажа. Ела по-насам, за да не ни чуе някой, че е пълно с бивши доносници и настоящи полицейски осведомители.
Отивам да потърся динамит! Може и пресован барут или тротил. До гуша ми дойдоха на мене хората, кучетата, котките, плъховете... всички, които щъкат през мене. Решил съм да се взривя. Като се напълня с хора, ще се нагълтам с бензин, ако не намеря друго, и драсвам клечката.
Лелеее, пич, ти да не би, а?... Боцнал, шмръкнал или яко си се напушил.
Не! Не съм се. Всичко започна тази неделя на митинга на площад “Португалия”, точно пред банката.
Гледам, бая народ се е натрупал, всеки говори, никой никого не слуша. По едно време някакъв се изпъчи, качен върху мечтите си и заговори: - Няма къде да оставям вечер колата си. С тези винетки за паркиране и местодомуване ще ме довършат съвсем. Няма да стане. Само да опитат и антипаркинг коловете съм им ги... - малко не чух добре. И така много хора говориха. И си викам що и аз да не си кажа болката. Заръгах се между тях, запътих се към ораторите и ето полетях и аз над тълпата. Така, поизкашлях се най-напред, преглътнах страха и вълнението, че като ревнах:
- Неуважаеми дами и господа, непочитани баби и дядовци, ненаучени девойки и младежи и вие, деца, които вземате пример от тях! От утре... От утре ще заплащате още една такса. Такса “подлез”. Ще се таксувате в ресторант “Царевецъ” в размер на една чаша червено вино. Веднага разяснявам, ресторантът е от моя обръч кръчми. В тях си отдъхвам най-добре с чаша в ръка, когато вие, людете, ме разочаровате.
Ей, като настръхнаха хората, като ме запсуваха, като забарабаниха с пластмасови и стъклени бутилки по главата ми - кипнах! Озверях и захапах напосоки. Пяна изби и от ноздрите ми и тогава закрещях от болка и обида:
- Пикаете, серете, сношавате се вътре в мен и душата ми. Заривате ме в боклуци, къртите стените ми, драскате ме, обирате ме, опустошихте ме бе, ей! Баста! Сега вече ще си плащате, това е!
Къде тръгнахте бе, а? Не ви отърва. Стойте! Чакайте!
Господине, върни се! Да, ти с банкерския костюм. Аха, точно ти, сети ли се снощи вечерта, когато се завряхте в мен да се целувате по “френски” с чистачката. Да беше си изхвърлил презерватива поне. Знаеш ли кой на другата сутрин го стискаше в ръчичките си. Твоята пет годишна дъщеричка. Балонче намерила и тича на мама да се похвали. Ами вие бе, там с дръгливите каруци, индобългари ли сте, роми ли сте, или най-обикновени цигани. Ошетахте ме под ласкавия поглед на кварталния, а зимата в зейналата шахта баща му си счупи и крака, и ръката. Пуберите да не се хилят! На една част от тях заявявам, че не съм блокче за рисуване и че са бездарни неграмотници, на другата - да си търгуват наркотиците през e-pay, пък на третата, на тези, които се бодат нощем по кьошетата ми и болката, и надеждата бавно се изпарява от изцъклените им очи, за тях ще млъкна и наведа глава.
А ти, старче на четиридесет години, дето се храниш от кофите за смет, тебе те съветвам да се върнеш на село и да работиш, да работиш, ама здравата. И недей да ми обвиняваш евреите в световен заговор. Точно в тяхната ТОРА е записано “Трудът те освобождава”!
Не ме чуха! Никой от никого нищо не чува. Разотидоха се, като че ли бомба е паднала. Думата “труд” ги уплаши. Е, те тогава реших да се взривявам!!!
Пич, недей, не го прави. По-добре да ти помогна да напишем едно писмо до кмета или до министър-председателя. Я най-добре и до двамата. Разкажи им го така, като си е, както на мене ми го изрече...
Остави ме! Времето на приказките приключи, оттук-насетне трябва да се действа!!!
23.08.2011 г. София
Свободей Огражденец
© Свободей Огражденец All rights reserved.