Подземна одисея
Лъчезар стъпи на две напречни лопатки между веригата на машината, за да се извози по наклона.
Лампата му осветяваше напред и встрани черните стени на минната галерия. Светлината присвяткаше от дирек на дирек и потъваше в тъмните, тук-там пробляскващи, кафяви каменни въглища.
Краят на смяната наближаваше и както винаги по това време Лъчезар тръгна към нишата с телефона на шеста извозна машина.
Като по неписано правило на това място се събираше цялата смяна, малко преди да тръгнат всички към трамвайчето, което със страшното си кълцукане, тропане и невъобразим шум ги извозваше навън, като спираше точно пред портала за лампистерията.
Лъчезар разпери ръце, за да пази по-лесно равновесие при движението на машината.
Мислите му бяха заети с работите около дома.
Младото му тяло тегнеше от умора, а дрехите на гърба му студенееха от попилата пот.
Работеше вече девет години в подземните участъци. Работил бе и като копач и като хаспелист, а сега вече работеше по специалността си.
Ко ...