О, той не я очакваше. А тя как щеше да го изненада?! Представи си го мъртвопиян, проснат на мръсния под. Когато препиеше, не използваше изтърбушеният си диван. Сигурно е писал, пил и плакал цяла нощ потънал в самосъжаление. Драскаше някакви еротични стихове, романтични фантазии за луди и самотни като него. Хората бяха толкова раними! Тленни, уязвими и греховни същества. Тя беше Истината - реална, мрачна, безмилостна. Краят на всяко начало и вратата към друг свят. Тя беше студената годеница - Смърт.
Приглади косите си почти кокетно. Макар дълги и бели те не успяваха да прикрият оголеният й череп.
- Като блондинка съм. - прошепна самоиронично. Разсмя се на нелепата мисъл. Зъбите й изтракаха зловещо в мрака.
Времето беше идеално - студено и мъгливо. Точно по неин вкус. Обичаше работата си. Спомняше си всички срещи, вцепенението, разкъсването на очите им от ужас, а после...Тъмнина. Не обичаше Болката. Спасяваше от нея и понякога носеше утеха. Може би...може би.. Всъщност имаше ли значение? ...