Jan 20, 2013, 10:21 AM

Поетът както мечтател

  Prose » Others
2K 0 2
1 min reading

 "Какво е поет?" Един обикновен човек, който пише поезия, така биха ви отговорили повечето хора в днешно време. Нормално е, все пак кой чете поезия в наши дни? За много хора компютрите, дискотеките и музиката са много по-важни. Всички ние се възхищаваме на тези творци, но никой от нас не се замисля каква душа трябва да имаш, за да си поет.
  Поетът е мечтател, който вижда през свои собствени очи. Винаги открива онези малки и незабележими детайли, които ние, обикновените хора не виждаме. Той винаги намира нови и необятни места, от които да се вдъхновява. Къде се намират тези места ли? Те са там, в сърцето и душата на твореца. А онези, малки детайли, които допълват вдъхновението, се намират в заобикалящия го свят - онова посърнало цвете на прозореца или бледата светлинка на прозорчето. Поетите им дават живот и ги превръщат във Вселена. Именно тази Вселена е душата на поета и той винаги ще открива нови и вдъхновяващи кътчета.
  Творецът търси и намира, но винаги е недоволен. Защо ли? Защото той ще търси и намира вдъхновение, но винаги, с всяко едно произведение, поетът ще иска да пише все по-хубави неща и ще иска да твори още.
  Поетът като мечтател е необикновен човек, който има необятно сърце и душа. Човек, който винаги ще е недоволен от постигнатото и ще продължава да се вдъхновява, за да продължи творчеството си.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зи Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...