"Какво е поет?" Един обикновен човек, който пише поезия, така биха ви отговорили повечето хора в днешно време. Нормално е, все пак кой чете поезия в наши дни? За много хора компютрите, дискотеките и музиката са много по-важни. Всички ние се възхищаваме на тези творци, но никой от нас не се замисля каква душа трябва да имаш, за да си поет.
  Поетът е мечтател, който вижда през свои собствени очи. Винаги открива онези малки и незабележими детайли, които ние, обикновените хора не виждаме. Той винаги намира нови и необятни места, от които да се вдъхновява. Къде се намират тези места ли? Те са там, в сърцето и душата на твореца. А онези, малки детайли, които допълват вдъхновението, се намират в заобикалящия го свят - онова посърнало цвете на прозореца или бледата светлинка на прозорчето. Поетите им дават живот и ги превръщат във Вселена. Именно тази Вселена е душата на поета и той винаги ще открива нови и вдъхновяващи кътчета.
  Творецът търси и намира, но винаги е недоволен. Защо ли? Защото той ще търси и намира вдъхновение, но винаги, с всяко едно произведение, поетът ще иска да пише все по-хубави неща и ще иска да твори още.
  Поетът като мечтател е необикновен човек, който има необятно сърце и душа. Човек, който винаги ще е недоволен от постигнатото и ще продължава да се вдъхновява, за да продължи творчеството си.