Затворих очите си, сякаш насила се опитвах да заспя, но се получаваше. Въртях се, беше ми горещо, а навън се сипеше сняг.
И така с течение на часове. Не издържах, станах, облякох се и излязох да се разходя, нещо мъчеше съзнанието ми.
Точно на излизане пред мен се бе свило бездомно куче, което ме накара да се замисля.
Дали това куче можеше да почувства това, което чувствам аз. То бягаше от студа навън, мъчейки се да заспи във входа на жилищната сграда, докато аз се опитвах да лекувам своята болка като се разходя и избягам от там, където ми е топло и имам храна. Приличахме си в различията, за момент видях себе си в него. Започнах да се разхождам. Сякаш тези малки, бели прашинки нямаха край и неспирно профучаваха покрай уличното осветление.
Дълго ходих и дълго мислих, чувствах се празен, точно като празна кутия от цигари, но тогава се замислих, какъв е смисълът да има цигари при положение, че все някога ще бъдат изпушени?
Оставих телефона си вкъщи, защото няма кой да се сети за мен посред ...