Годината беше 149 пр. Хр. Рим отдавна бе завладял Апенините, Гърция и Македония. Не случайно всички му се кланяха. Този град решаваше съдбата на света и градеше историята му.
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да се разруши.
След тези думи той седна на мястото си. Но не само Катон мислеше така. Римляните отдавна чакаха повод да унищожат своя заклет враг, който се намираше само на три дни път по море; отдавна чакаха възможност да нападнат – просто Картаген трябваше да наруши договора от 201 г. пр. Хр., когато Втората пуническа война завърши с поражение за пуните.
* * *
Вятърът нежно погали листата на дърветата. Слънцето се показа иззад хоризонта, а небето порозовя като след дълъг ободрителен сън.
В дома на Гай Брут Липиций робите трескаво работеха. Самият Брут се беше отпуснал в горещия басейн, оставил мислите му да се реят. От няколко дни беше затрупан с куп задължения, свързани с войската, и сега и ...