ПОЖЕЛАНИЕ
- Комшу, добър ти ден! Как си, къде ходиш? Нямаше те няколко дни, та викам да намина, да нямаш нужда от помощ.
Той ли не знае, клюкарката му с клюкарка, той ли не знае, че ме отведе кварталния /така викаме на Панайот, селския полицай/ и два дни ме държаха в полицейското управление в града. Знае, ами е дошъл да хване края – защо, за какво... . Как иначе ще разнесе из село. Ама, какво да го правиш братовчед, пък и къща до къща сме, помагаме си, чат-пат и ракийка пийваме заедно, ма много му е хубава пущината, много. Как я пече, какво й бае – само той си знае! Казвам ти, елексир!
- До града бях, комшу, до града.
- А там къде беше, на хотел ли?
Една мисъл ме заяде:
Ти ли не знаеш, котешка породо, ти ли ?! Ама щом питаш, ще научиш!
- Не съм спал в хотел. И изобщо не съм спал - бях в полицейското, в ареста, на пейката.
- Комши, как така от невиделицата в полицейското?! Не съм чул поща да е обирана, банкомат да е разбит... .
- По международни въпроси, бях братчед, по международни... ...