С появяването на космическия кораб, отекна силен гръм, разтърсил околните голи скали и раздвижил пясъчната пустиня под тях - корпусът му потрепери няколко пъти и със заглъхването му остана неподвижен като призрачен силует насред покрилата го тъмнина.
Нямаше никакво светило над натрошеният на прашинки слой от повърхността, което да се отрази в него.
В чуждият за това мястото обект, появил се в лишения от живот свят, петте тела на трима мъже и две жени, излизаха от дълбокия си сън в анабиотичните камери – мястото, където прекарваха по-голямата част от пътуването астронавтите, забавяйки биологичните си процеси по време на полетите, продължаващи често дълги месеци или години.
Корабът се управляваше от изкуствен интелект на мощен компютър, който щом ги приземи и миг преди да се изключи, задейства програмата за събуждане им и постави кораба в авариен режим, за техен късмет работещ безупречно.
След задължителната процедура от раздвижване на мускулите чрез електромеханични импулси и масажори, ...