Оазисът беше твърде малък. Приеха всичко, което им предложиха хората, отседнали там - и сянка, и вода, и храна... но притеснението им се увеличи. Останалите пътници от кервана се скриха от жегата, без да им отделят повече внимание и това силно ги натъжи. Легнаха да поспят в една от шатрите, докато отмине горещината.
С настъпването на вечерта мястото се оживи, но когато той се събуди и се огледа, нея я нямаше.
Не му трябваше много, за да обиколи целия оазис и да се увери в едно - тя липсваше.
Хората го заговаряха. Доста от тях общуваха на друг език, но някак успяваха да намерят как да се разберат, дори и кратка усмивка беше достатъчна.
Около кладенеца имаше най-много приседнали хора. Той се присламчи и се опита да събере мислите си. Не искаше да стои сам. Какво изпитание, за Бога, беше това? - го деряха мислите. До този момент бяха все заедно. А сега остана сам насред чуждото място.
Изведнъж пред него се появи мъжът от кервана и се усмихна.
- Сам си? - попита мъжът.
- Както винаги - учу ...