ПОМЕН С ЧУЖДА ПИТА
Като взе парите, които му дължаха, Илия се почувства добре. Денят стана по-приветлив. "Сега ще си купя обувките, от които отдавна имам нужда, ще си платя сметката за телефона и ще сложа в хладилника нещичко за ядене, стига е стоял празен. Не съм сребролюбец, но без пари човек оскотява" - така си мислеше.
Насреща му се зададе познат, с когото отдавна не бяха се виждали. Беше в окаян вид. „Това ли е веселякът Добрин, когото познавам? Това ли е човекът, който винаги е душата на компанията? Небръснат, с изпито лице, с кръвясали от безсъние очи?"
Поздравиха се и заприказваха. От дума на дума, Добрин се оплака от затруднението, в което беше изпаднал.
- Дай ми някой лев назаем, че загивам - примоли се той.
Илия беше виждал добрини от този човек, затова сърцето му се смили.
"Обувки ще си купя, като взема заплатата, а сметката за телефона ще почака” - рече си и му даде парите, които току-що му бяха върнали.
- Бързаш ли за някъде? - попита несретникът, като сложи парите в джоб ...