ПОМЕН С ЧУЖДА ПИТА

     Като взе парите, които му дължаха, Илия се почувства добре. Денят стана по-приветлив. "Сега ще си купя обувките, от които отдавна имам нужда, ще си платя сметката за телефона и ще сложа в хладилника нещичко за ядене, стига е стоял празен. Не съм сребролюбец, но без пари човек оскотява" - така си мислеше.

     Насреща му се зададе познат, с когото отдавна не бяха се виждали. Беше в окаян вид. „Това ли е веселякът Добрин, когото познавам? Това ли е човекът, който винаги е душата на компанията? Небръснат, с изпито лице, с кръвясали от безсъние очи?"

     Поздравиха се и заприказваха. От дума на дума, Добрин се оплака от затруднението, в което беше изпаднал.

     - Дай ми някой лев назаем, че загивам - примоли се той.

      Илия беше виждал добрини от този човек, затова сърцето му се смили.
      "Обувки ще си купя, като взема заплатата, а сметката за телефона ще почака” -   рече си и му даде парите, които току-що му бяха върнали.                                          

     -  Бързаш ли за някъде? - попита несретникът, като сложи парите в джоба си.

     -  За никъде не бързам.

     - Ела с мене тогава. Откога не сме се виждали. Ела да седнем, да поговорим като хората.

     За голяма изненада на учителя, оживилият се отведнъж мъж го заведе в
близкото заведение. Седнаха там. Той стана разговорчив, очите му грееха от
задоволство. А Илия се питаше: „Какво ли не правят парите? И то една       
сравнително скромна сума, а да не говорим, когато става дума за голямо
количество."                                                                                                                                         

     - Какво ще поръчаме? - попита веселякът.                                                                      
      Още не получил отговор, той започна да изрежда питиетата и мезетата,

които сервитьорът бързо записваше в поръчката. „Аз му дадох парите да си оправи малко положението, а той ме доведе тук да ме черпи с моите пари" - започна да се възмущава учителят, но не го изрази гласно.

     В заведението влязоха две красиви момичета. Те обходиха с опитни очи масите и веднага се насочиха към тях.

     - Може ли да седнем при вас?

     - Заповядайте - покани ги Добрин с широк жест.  - Много ще ни бъде приятно.

     -  На нас също - отвърнаха госпожиците, докато се настаняват.

     -  Какво ще пиете? - попита черпещият с чужди пари.

     Момичетата казаха марката на някакво уиски, което Илия не знаеше дори, че съществува. Явно, разбираха от скъпи питиета. Това не притесни Добрин и той веднага викна сервитьора, като им поръча и подходящо мезе.

     Пийнаха малко и разговорът потръгна. Добрин вече беше човекът, когото  учителят познаваше - беше душата на компанията. След като пийнаха, той започна да говори лъжи на едро, с което искаше да смае момичетата. Разказваше за многото пари, които очаквал да получи от леля си, която живеела в Америка. Момичетата бяха очаровани от сладкодумието му. Гледаха го като бог. А лъжещият това и искаше. По някое време те отидоха до тоалетната и щом останаха сами, Илия му каза:

     -  Слушай, други пари нямам. Каквито поръчки правиш, възможно е да не стигнат парите, които ти дадох.

     -  Не се притеснявай. Живей. До месец ще ти ги върна. Имам да вземам. Не виждаш ли, че тези момичета са наши тази нощ? Коя избираш?

     - Абе какво да избирам, те усещат, че ги лъжеш.

     - Нищо не усещат. Така се говори на жените. Ще лъжеш. Ще лъжеш яко, на едро. Ако лъжеш на дребно, веднага ще те хванат. Аз направо им замотах главите, не виждаш ли? Ако искаш да имаш успех с жените, така се прави - лъжи на поразия, докато ги прилъжеш. Казвай сега коя избираш, че се връщат?

     Щом госпожиците дойдоха, Илия се извини и стана да си ходи.

     - Чакай бе, човек. Веселото едва сега започва - рече му Добрин.

     Излезе притеснен и раздразнен. Затова ли се беше лишил от парите

си, които толкова му трябваха? За един гуляй с непознати госпожици. Е, вярно, че отдавна не беше сядал да се повесели, но можеше ли в момента да си позволи такова нещо? А ето, че Добрин можеше, макар и с негови пари.

     След няколко дни го срещна пак. Попита го:

     - Какво стана завчера, как изкарахте вечерта?

     - Много хубаво. Пирувахме цяла нощ. Беше много весело. После ги заведох в мансардата и ги любих и двете. Ти защо не остана, много загуби?

     - Е, радвам се, че сте прекарали чудесно.

     - А за парите не се тревожи, след седмица, две, ще ти ги върна. Имам да получавам.

     - Не се притеснявай, когато можеш, тогава ще ми ги върнеш – отвърна.

    - Все пак сгреши дето не остана, оказаха се големи сладурани. Някой ден може пак да ги срещнем. Но запомни: Няма да говориш какво ти е истинското положение. Жените трябва да се лъжат. Ще лъжеш безобразно, като мене, за да имаш успех с тях. И ще ги биеш, за да те уважават - изведнъж вмъкна той.

     Разделиха се. Илия вървеше замислен. Това не можеше да бъде модел на неговото поведение, не можеше да го приеме. Той не умее да лъже. Може би затова и нямаше успех с жените, беше вечно самотен. Но такъв успех на него не му беше нужен. Знае добре какво иска от жените и какви жени иска. Щеше да почака още с надеждата, че все някой ден ще ги срещне. И в никакъв случай той не искаше да прави помен с чужда пита.