5 част
Така препирайки се за глупости и дреболии не разбрах кога сме стигнали до колата.
Качваме се и потегляме!
Тя шофира!
Движим се към града на Я. Пуснали сме на моя смартфон приложението което чете на глас подбраните от мен писмени текстове – извадки от Ная в лоното на Афала. В тонколоните звучи нещо като радиодраматизация, с тази разлика, че гласът в малко синтетичен. А и е само един. И той ни разказва:
„ - Ааа… аз внимавам, внимавам и нищо лошо не съм казал. Що да не направим барбекю, то това да не е храм!? Поляна е все пак. Е с малко повече каманааа… ааа… ациии… – не можах да си довърша думата и сякаш стъпих на нещо лигаво
И като започнах някакъв незнаен танц комбинация между хип-хоп, кан-кан и брейк. Поне половин минута мятах крака и ръце във всички посоки, за да запазя равновесие. Едвам се задържах да не падна. После пет минути си събирах ключовете за колата, за в къщи, телефона… чантичката. Всичко се беше разлетяло наоколо от вихреното ми ръкомахане, из току що наболата трева ...