II глава

Понеделник.
Часовникът удари 2 и 30 следобед.  Той се обу и понечи да излезе, но се сети, че е забравил да си вземе телефона, повърна се, видя го на малката поставка пред голямото огледало, протегна се да го вземе, но  изведнъж през главата му, със скоростта на светлината премина една единствена мисъл, че може Сара да го потърси. Почуди се, не искаше да говори с нея, не сега, а знаеше, че тя ще му се обади. Случайно видя отражението си в огледалото,  видя Сара, усмивката й, спомни си как го целуваше пред това огледало, чу смеха й, после видя очите си и се почувства като някакъв престъпник и побърза да излезе. Бягаше от собствения си дом,  като че ли не беше у дома си, а бе влязъл с взлом и сега чуваше сирените на полицейските коли и гласа на следователя да говори от мегафона ”Ийтън Томсън, няма да се измъкнеш”. ”Няма да се измъкнеш” това отекна в главата му. Взе  ключовете и с бързи крачки стигна до колата си, влезе ,запали я и тръгна. Бързаше, а дори не знаеше дали го иска,  дали иска да отиде там, накъдето бе тръгнал, какво изобщо искаше. На един от светофарите не извади късмет, червеният цвят го стресна и той наби спирачки. Заради това внезапно спиране някои неща изпаднаха от недобре затворената жабка. Издразнен, той се наведе да ги вдигне, видя шофьорската си книжка и се учуди от снимката си, тя не беше правена много отдавна, а момчето на нея му изглеждаше непознато, невинно и по детски наивно. Йтън се погледна в огледалото, чак сега забеляза, че не се бе избръснал, ядоса се и захвърли книжката, но съзря нещо малко и цветно под нея. Светофарът все така осветяваше улицата с ярко червения си цвят.  Йтън полюбопитства и взе малкото листче, оказа се, че е картичка, онази същата, която Сара му бе подарила на миналия Св. Валентин.  Беше розова с малки купидончета на нея, които се усмихваха като деца, които са направили някаква беля. Йтън я отвори, прочете първото изречение,  което гласеше следното ”Честит ден на влюбените, ангелче мое.” Йтън се натъжи,  с умиление се сети за всички думи, които се бяха казали със Сара и внезапно в съзнанието му изплуваха стиховете от една песен, гласеше, че клетвите се дават, за да бъдат нарушени.  Преди това му изглеждаше безсмислено или по-скоро цинично, но този път почувства, че имаше много повече истина, отколкото беше предполагал.
След няколко секунди му бе дадена зелена светлина и той натисна газта до край.