Понякога г-ца А Ти не си вдига телефона
Понякога, когато г-ца А Ти не си вдига телефона, ми е наистина скучно. Когато ми е скучно, ставам много философски настроена и мога да направя нещата да изглеждат както не са... по-красиви и истински... тогава те са повече от обикновени неща...
Пак не си вдига телефона.
Сигурно сега е някъде с някого и се забавлява...
С него.
Не с мен.
И всичко това, защото съм
пропуснала
шанса да й се обадя.
Както пропуснах да кажа едно простичко "Съжалявам"...
Аз май нарочно пропуснах...
Забравих да врътна кранчето на чешмата.
Така стана наводнение.
Забравих да отида от другата страна на улицата.
И хванах грешна маршрутка.
Тогава се загубих.
Беше студено и се чувствах ужасно.
Само, защото забравих.
Забравих да си взема чадър...
пак нарочно.
Настинах и не можех да изляза с Аш и другите.
Пропуснах да напиша, каквото исках и сега не е същото...
Всичко това, защото забравям и пропускам толкова много...
И то все неща, които не е трябвало.
А толкова неща пропуснах и забравих да забравя и пропусна...
И то все неща, които е трябвало...
© Алиса All rights reserved.
), "Сега как да си я ремонтирам?", "Думите са... просто думи", "Самота е, когато..." и най-доброто според мен - "Пиеса в едно действие за скитници,(не)съществуващото приятелство,един изоставен театър и много паузи". Продължавай да рисуваш с думи, справяш се отлично. Надявам се скоро да има нещо интересно, силно и най-вече разноцветно. 
