Гора, дъжд, мирис на влага, есенна тежка зеленина, мека, пружинираща пръст под краката, около 2000 метра надморска височина, които се усещат заради по-острия студен въздух, който влиза в дробовете ти и те кара да издишаш пара. Завалява по-силно и се чудиш къде да се скриеш заедно с другаря до тебе. С него сте вървели с часове, краката ви са изморени, усещате глад. Виждате една хижа, в която свети, влизате вътре плахо и виждате, че има още няколко човека, а светлината идва от една голяма камина, в която е напален голям огън. Веднага усещате топлината, събличате подгизналите якета и питате дали можете да поостанете докато дъждът спре. Съдържателките на тази хижа са две баби, такива точно като вашите баби и като всички други баби, а бабите много обичат да готвят. Те не само ви карат да се настаните на една от широките стари дървени маси, но и ви тикват под носа една паница печен боб с червени чушки и препечени филийки, намазани с маргарин и чесън... Навън вали из ведро, от време на време ...