- Здравей, Мия! Радвам се да те видя. Откъде пристигаш този път?- Русокосата, дребничка млада жена в униформа на стюардеса от Външни междупланетни линии (ВМЛ), пъргаво се насочи към изхода на терминал VIP SECRET, откъдето се изнизваха група младежи, без никакъв багаж и се втурна към едно усмихнато тъмнокосо девойче...

     Познаваха се от Авиационната школа където бяха състудентки и деляха обща стая в студентското общежитие. След дипломирането Мия се отдаде на научна дейност в експерименталния сектор на Института за интергалактически изследвания, а приятелката ù Кора започна работа като стюардеса към ВМЛ.

Летищата ги срещаха за по няколко минути, през които се опитваха да споделят новостите в живота си, летищата ги разделяха призовавайки ги към различни служебни дестинации...

      Мия поизостана от групата младежи и прегърна старата си дружка. Очите ù заподскачаха игриво по лицето на Кора, а от устните ù се отрони шеговито:

– Никога няма да познаеш, синеочке, но опитай все пак... Хайде ще ти подам един жокер:

– Ктухузу, кхериха ! - лукаво се усмихна и я загледа с очакване.

– Каквоо! Наистина ли?- очите на Кора щяха да изхвръкнат от изумление.

– Не може да бъде! Наистина ли идваш от Марс? От кой портал?

– От белия...

– Искрено ти завиждам. Ти си щастливка.

– Има и друго за завиждане  – Мия се усмихна загадъчно и вдигна ръка със свит юмрук - имам генерална ктоха. Отвори дланта си и показа лъскаво синьо дискче прилепено към нея.

– Как така? За землянин това не е възможно! Само ограничени еднопортални, нали?

– Ами как да ти кажа... За мен това играе роля на годежен пръстен.

– Ти и Кхом-кхом? Кора се задъха от изненада

– Да до месец се преселвам и вече ще живея на Марс. Сега трябва да настигна другите, но ще се чуем преди да тръгна. Кхахея, кхериха! Ктерео кто!

   Кора помаха с ръка след приятелката си и въздъхна... Как стремглаво се развиваха събитията.

         До преди 20 години никой и не подозираше, че на Марс има живот. Всички космически сонди докладваха за несъвместима с живота атмосфера, липса на вода и твърде резки температурни амплитуди.

После имаше три пилотирани совалки с астронавти. Първите две – „Мисия 1” и „Мисия -2” се върнаха с немного обнадеждаваща относно бъдещо тераформиране информация.

Третата „Мисия -3” претърпя злополука при кацането. При последната връзка капитанът беше все още жив, но другите двама от екипажа бяха загинали.

После връзката прекъсна окончателно и всички приеха мълчанието за още една смърт.

Минаха десет години...

Един ден на космодрума „Байконур” кацна неизвестно летателно средство. Екипажът се оказа от двама души. Единият беше смятаният за мъртъв – капитан Едуард Лестър, а другият се оказа – марсианец.

Планетата беше поразена от новината и от информацията, която ù поднесоха...

Оказа се, че на Марс все пак има живот... Но невидим за земното ниво на развитие на знания и технологии.

      Едуард Лестър разказа първо историята на Марс, а после и собствените си премеждия...

Някога много, много отдавна, когато Земята все още оформяла континентите си, на повърхността на Марс имало градове, пътища, морета и океани... Учените на планетата създавали нови производствени технологии, свръхбързи превозни средства и разбира се нови и все по-опасни оръжия... Атмосферата се променяла в неблагоприятен аспект. Изчезвали растителни и животински видове. Жителите боледували от странни и коварни болести. Започнали да не зачитат взаимно правата на другия, нароили се крадци и убийци от всякакъв калибър.

Управлението на планетата било съсредоточено в ръцете на група военни с единствен стремеж - господство над другите и производство на все нови и нови оръжия. Тази военна клика възложила на 29 млади и обещаващи учени да разработят най-ефективно оръжие за масово поражение което да им затвърди абсолютната власт с изисквания избирателно да съхранява сгради и технически съоръжения и да унищожава предимно опортюнистично настроените към властта индивиди.

      Учените поискали ресурси от всякакъв аспект както и абсолютен и неконтролиран достъп до всички възлови комуникационни схеми, определили срок и цена, затворили се в Научния институт по модерни технологии и започнали.

Започнали, но не това, което обещали. Младите учени имали намерение да спасят планетата и жителите, които си струвало да продължат да живеят...

       Тогава създали копие на градовете и природните дадености в един огледален и невидим Марс разположен в недостъпно и паралелно измерение.

Създали порталите и разделили по сфери на дейности и предназначение всичко познато досега.

Белият портал приютил всички учебни заведения от най-ниско ниво до високо и експериментално такова.

Синият поел всички културни институции с историческо и естетическо значение.

В зеления се разположили всички нива на здравеопазната система.

Виолетовият поел управленческите и представителните функции.

Жълтият  обхванал зоните на растениевъдство, животновъдство, промишленост от типа изхранване на населението.

Кафевият съхранил производство на машини и технологии за индустрия и транспорт.

Червеният обхванал защита и координация на всичко изградено.

Преминаването от един портал в друг можело да става чрез специално вградено изобретение наречено ктоха.

       Учените убедили своите поръчители, че е необходимо всички жители на планетата да преминат през устройство тип детектор на лъжата и онези, които не били лоялни към властта да се затворят, и върху този затвор да бъде извършена пробата на новото оръжие. Естествено получили правото да направят проучването.

С помощтта на устройството пресяли цялото население и успели да монтират ктохи на всички, които били съхранили човешкото в себе си. Ктохата имала многопосочно предназначение. Чрез нея се осъществявало преминаване от портал в портал и дори телепортиране на голямо разстояние. Чрез нея се получавала информация за различните нужди на индивида от здравословни до културно - образователни.

Затворени се оказали всички с престъпни наклонности и лоялни към Военния съюз.

      В деня за демонстрация на новото оръжие на Представителната власт била осигурена Вип ложа в специално защитен и осигуряващ отлична видимост марсолет.

Преди експеримента всички със ктоха били прехвърлени дистанционно в зоната на порталите. Две космически совалки натоварени с бивши и нови затворници били насочени в посока Земята където било преценено, че има подходящи условия за живот. Вип ложата също била изпратена на еднопосочно пътешествие натам.

      После експериментът все пак се състоял. Всичко на повърхността на планетата било унищожено. В невидимото измерение животът продължил в мир и любов, без войни и противопоставяне.

Белият портал обучавал от най-ранна възраст на знания, но и на добродетели.

Чрез индивидуалната ктоха обучителите преценявали необходимостта от допълнителни знания и умения и насочвали необходимия пакет знания конкретно към всеки обучаващ се.

На Марс се говори единен език, в който особеното е струпването на съгласните кт или кх в началото на думите. Ктохата не позволявала отклонения от езиковите норми и затова в него с годините  не са се получили  диалектни изкривявания.

Производителите от жълтия и кафевия портал задоволявали всички нужди на населението. Сградният фонд бил достатъчен, с необходимата функционалност и комфорт.

Уредите в зеленият портал реагирали дистанционно на всяка доловена болка, генетична или биохимична патология и ориентирали медиците да оказват  както своевременна помощ така и профилактика на редица заболявания.

Продължителността на живота на Марс достига до 400 земни години. Остаряващите клетки периодично се подлагали на обновяване, а когато повече от 80% от тях били с изчерпан заряд индивидите преминавали към тотална промяна и клониране на нови клетки  в минималистичен вид. Създавало се дете, което било давано за отглеждане в семейство. Обновяването на нацията се извършвало и по традиционния начин, и с помощта на модерните направления на медицината. Семействата отглеждали както собствените деца така и такива създадени от генетичния фонд. Обучителният период продължавал около 50 години.

Активният  професионално ангажиран живот продължавал средно 200 -300г. Последните 50г от живота били ангажирани повече с репаратурни процедури и свободни откъм активна професионална заетост.

      Периодично космични  транспортни средства наблюдавали четвъртата планета и констатирали, че депортираните, освен че оцелели, се размножавали успешно и заселили цялата планета. Няколко поколения след първите заселници вече никой не помнел откъде са се появили... Уменията на първите в строителството на сгради и храмове останали в историята на Земята със странните форми, рисунки и легенди на маите. Променил се езикът и постепенно се създали разновидности с доста големи различия.

      Може би точно поради способността на уредите в зеления портал да улавят сигналите на болката, може би поради все пак генетично сходната кръв, във вените на земния астронавт, но Едуард Лестър бил уловен и приет като пациент там. Излекували го и бил първият попаднал в зоната на порталния Марс представител на чужда планета.

Марсианският съвет по общото управление и организационно преустройство в случай на инвазия, дълго заседавал докато вземе решение как да постъпи с този неканен далечен роднина. Разрешили му да опознае планетата и всичките ù портали, да научи марсиански, както  и да сподели знанията си за развитието на земните цивилизации. Било ясно, че дори и да задържат землянина завинаги на Марс, Земята няма да се откаже от тераформирането. От направения анализ стигнали до  извода, че въпреки, че на Земята някога били изпратени отрепките на Марс, то все пак от техните гени след години са се появили и свестни хора, и идеи. Струвало си да се запознаят и установят контакти като контролирано разрешат посещения, но след като се проучат рисковете от директен контакт.  

Решили да върнат на земята Едуард Лестър с един доброволен придружител Кхом- кхом. Ако разузнавателната мисия не успеела жертвата щял да бъде само той.

Кхом- кхом – приличаше на китаец, но беше доста висок, а кожата му беше жълто зеленикава. Очите големи, зелени и издължени. Високо теме, без коса по него, с татуирани стилизирани знаци. За него не съществуваше езикова бариера. Той донесе културата на Марс на Земята.Той беше първият учител по марсиански език и писменост в земните университети. След карантинен период от пет години изпрати доклад и му разрешеха да се върне.

      После се установиха контакти тип посолства. На Фобос беше създадена летищна база за пристигащите от Земята кораби. Там посетителите получаваха визова еднократна ктоха за определен портал и щом времето изтечеше земният жител трябваше да напусне Марс, в противен случай просто изчезваше от съответното измерение. Визовата ктоха даваше право на зониране само в един портал.

Докато генералната ктоха  допускаше посещения  във всички, без червения.

      И ето сега, след толкова години, кръвта на прокудените щеше да се върне и смеси с кръвта на родоначалниците. Две планети бяха затаили дъх в очакване, че от този съюз сигурно ще се роди нещо хубаво.

Ктухузу, кхериха !(Здравей, скъпа)

Кхахея, кхериха! Ктерео кто!(Довиждане, скъпа. До скоро!)

/Марсиански тълковен речник 3250г J/