Не бях ходил досега на плаж средата на септември, но ето, че и това стана. Божо излезе прав – времето беше чудесно, слънчево, без грам облак и със съвсем лек и ненатрапчив прохладен ветрец. Въпреки неделния ден, варненският плаж беше почти пуст, което ми се стори супер странно, най-вече заради манията на наборите ми да бъдат черни или ако са станали вече такива, да не избеляват. Може би се намираха някъде извън Варна, морската вода там беше по-чиста, а обстановката по-примамлива, или пък по солариумите, защо пък не. Не знаех кое е, но бях убеден в едно – те правеха нещо свързано с тена си, защото каквото и да станеше те не биваше да избеляват, поне не до... началото на декември да речем.
Докато се хабях да мисля хората, не позволявайки им нагло да бъдат и да правят това, което те намират за добре, Божо отстрани усърдно два фаса, капачка от бира и някакъв друг боклук от мястото, където бе решил да постели хавлията си. После се заогледа наоколо с характерния си особняшки поглед. Винаги м ...