Последен полет над дома
Преди много години тази махала преливаше от живот и сенките, които хвърляше гората над старите къщи, приличаха на весели деца, които се боричкаха по дворовете с наредени каменни плочи. Под стрехите почти на всички къщи лястовичите гнезда оживяваха всяка пролет и настъпваше едно веселие, една врява връхлиташе разораните дворове и животните, възбудени след дългата зима, сякаш пощуряваха в оборите. Ранобудни лелки с мотики тръгваха към нивите и с радостно говорене, по цял ден прокопаваха лехи и коя от коя по права и по подредена преобразяваха угарите в цветни градини...
Тогава беше така, но след време големият град стана дом на всички от махалата и тя запустя, дълбоки сенки се настаниха трайно под стрехите на къщите и само напролет лястовиците отново събуждаха тази девствена гора и тишината, която проплакваше в клоните на дълголетните смърчове...
Не помня след колко години, но по стария и разбит път започнаха да минават големи джипове с домашни любимци, надничащи л ...