После едната фигура скочи. Океанът я пое. Какво става? Втурнах се натам без да мисля, тичах, но те бяха далече. Сърцето ми думкаше и щеше да изхвръкне, а дробовете ми запариха. Стигнах кея и видях едно момиченце да плаче и крещи. Знаех испански и го попитах какво става. То посочи водата и продължи да хълца.
-Мама, мама…
Озърнах се. Наоколо няма хора. Аз не мога да плувам. Наведох се над водата, но жената беше изчезнала.
- Сеньора, сеньора!
Надвиквах вълните, но никой не ми отговори…
Океанът бучеше и пръски от вода пляскаха по кея. Взирах се пак, но нищо не можеше да се направи…жената беше потънала. Обикалях напред-назад… Да викам полиция? Нищо не можеха да помогнат. Късно е… Прегърнах детенцето, то зарови лице на гърдите ми и се разхлипа пак. Нищо не казах. Продължих да го държа в ръцете си. Вместо да го утеша, и аз се разплаках. После тръгнахме по дюните. Детето беше на около 8-9 години, с матов тен, живи ококорени очички, вълниста тъмна коса, опърпани дрехи. Обувките му бяха големи и ...